Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 71

— Струва ми се, че миналата седмица ти се запозна с господин Форд тук, в кантората. Той е мой клиент от много години. За съжаление, вече не. Господин Форд ми се обади днес сутринта и в основни линии ме осведоми, че не желае повече да му бъда адвокат. Не му допада фактът, че синът ми е толкова яростен противник на обходния път. Господин Форд отдавна подкрепя този проект. Подобно на мнозина, той го смята важен за града.

Тео не знаеше как да реагира. Чувстваше се ужасно, че баща му е бил отхвърлен като адвокат. Но изпитваше облекчение, че господин Форд вече го няма. Смяташе, че реакцията му е пресилена. Искаше да попита баща си защо представлява такъв съмнителен тип като Бързия Форд, но реши да заложи на сигурно и каза само:

— Съжалявам, татко.

— Майка ти ми спомена, че според теб господин Форд е… как да го кажем, не е съвсем почтен.

_Благодаря ти, мамо. Не може дори да си побъбрим на закуска и ти да не изпееш на татко!_

— Запознахме се набързо и аз почти не го познавам, татко. Наистина ли не е съвсем почтен?

Господин Буун се усмихна и отмести поглед. После каза:

— Никога не съм виждал господин Форд да прави нещо непочтено. Бих казал, че умее да разиграва системата. Има много пари и влиятелни приятели и е свикнал да получава каквото желае. Изисква лоялност и точно затова в момента си търси друг адвокат.

— На мен ми се струва мошеник — избъбри Тео.

— Не е мошеник, Тео, и трябва да престанеш да подмяташ толкова нехайно думи като «мошеник» и «негодник», ясно?

Баща му имаше право, затова Тео каза:

— Добре, сър.

Господин Буун помълча и попита:

— Откъде знаеш за покупката на парцела от двеста акра до Суини Роуд?

Айк му беше казал, но Тео беше достатъчно съобразителен, за да не признава подобно нещо. Скръсти ръце пред гърдите си, стисна зъби и каза:

— Обещах да не казвам.

Това винаги вършеше работа, защото и двамата му родители знаеха колко е важно да умееш да пазиш тайна.

— Не си душил в кантората, нали?

Тео съумя да се престори на изненадан дори от хрумването за подобно нещо:

— Не, сър. Аз не душа в кантората. — Което беше частично вярно и двамата с баща му го знаеха. За да изясни нещата, той добави: — Един човек ми каза.

Господин Буун поклати глава, все едно вярваше на това твърдение, а в действителност не му вярваше и Тео го знаеше.

— Какво още ти каза този човек? — попита господин Буун.

Тео нямаше да спечели нищо, ако продължеше да говори.

— Само това. Нищо повече.

Загрижеността на баща му само потвърди истината за Джо Форд и за тъмните му сделки, но Тео реши да остави нещата така. Бързия Форд се беше разделил с тях и Тео тайничко тържествуваше, че един лош клиент се е махнал от «Буун и Буун». И май не само той тържествуваше. Предчувстваше, че майка му е на негова страна. Тя не харесваше предприемачите в града, които се опитваха да лапнат земята и да построят на нея още молове и жилищни блокове. И преди у дома и в кантората бяха казвани неща, остри кратки реплики, които не оставяха и сянка от съмнение, че госпожа Буун не одобрява някои клиенти на господин Буун. Тео не би трябвало да ги чува, но той почти нищо не пропускаше.