Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 70

По време на часа на класния господин Маунт извади сутрешния вестник и го пусна сред учениците. Тео нерядко се учудваше колко малко от съучениците му изобщо поглеждаха вестник и буквално никой от другите петнайсет момчета не беше чел статията. Двама-трима й бяха хвърлили един поглед онлайн. Побоят над Джъдж и неговото преживяване на прага на смъртта беше гореща тема през цялата седмица и класът искаше да научи подробностите от Съда за животни. Историята на първа страница и снимката бяха внимателно разгледани и подробно обсъдени. Тео се постара да омаловажи случилото се, но тайничко си мислеше колко е готино да си на първа страница. Уди, който рядко мълчеше, имаше своя версия за процеса и не беше никак чудно, че тя скоро се размина с версията на Тео.

Родителите на Уди бяха предявили обвинение срещу Джино Гордън за нападение — само той още не беше арестуван — и Уди нямаше търпение да настъпи и неговият звезден миг в съда. Родителите на Харди бяха предявили обвинение за неправомерно навлизане в частната им собственост — и в Наказателния, и в Гражданския съд, — така че трите момчета ги очакваше цяла година на правни приключения. Според Тео това беше прекрасно, както и според господин Маунт, и десетте минути в часа на класния отново бяха посветени на обсъждане на делото и свързаните с него проблеми.

Харди беше в друга паралелка. Той намери Тео през голямото междучасие и двамата си прекараха страхотно, обсъждайки отново победата си пред Съда за животни. Цялото семейство Куин беше във възторг от резултата и много се гордееше с Тео и с ролята му във всичко това. Радваха се, че детето от първа страница на вестника с бинтованото куче се беше заклело «… да се бори срещу обходния път и срещу всички негодници, които работят за него».

— Наистина ли си го казал, Тео? — попита Харди.

Всъщност Тео не беше сигурен какво е казал. Докато всички напускаха съдебната зала и се изливаха в тесния коридор, блъсканицата беше голяма, а разговорите — много. Тео беше развълнуван и задавен от радост, освен това се изуми от гледката на тримата мъже, които отведоха с белезници. Пък и държеше Джъдж на каишка и искаше просто да се измъкне. Мярна някой с камера и си спомни, че един репортер му зададе някакви въпроси, докато се качваше по стълбите.

Но също така беше вярно, че цитираната реплика много допадаше на Тео, затова той отговори:

— Разбира се.

— Това е страхотно, Тео.

Харди искаше да се отбие в правната кантора след училище и да поговорят за обходния път, а Тео обеща да бъде там, в своя кабинет, и да си пише домашните.

И беше точно там в четири следобед, когато баща му почука на вратата и каза:

— Ела с мен.

Тео знаеше от опит, че това е лош знак. Баща му рядко изминаваше пътя през етажерките със стари папки и задръстени стаи до кабинета на Тео и никога не казваше просто «Ела с мен».

Отидоха до голямата заседателна зала, където баща му затвори всички врати и посочи на Тео стол да седне. Самият той се настани на друг стол наблизо, но Тео вече си знаеше, че го очакват лоши новини.

Господин Буун поде: