Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 69

— Трябва да си внимателен пред репортерите, Тео. Те дебнат и се хващат за всяка неуместна дума. Особено Норис Флей.

— Кой е Норис Флей?

— Репортерът, на когото си дал интервю. Той невинаги схваща нещата правилно.

Тео отвори задната врата и прибра кучето. Джъдж беше готов за закуска. Приготви две купички с «Чириос» и остави едната на пода до стола си.

Госпожа Буун отпи от кафето си и отбеляза:

— Баща ти не е доволен. Не желае да се замесваш в борбата около обходния път.

— Не знаех, че съм се замесил.

— Явно вече си. Мъдриш се на първа страница и обещаваш да се бориш срещу обходния път.

— А на татко какво му пука?

— Това е грозна политическа битка, в която едно дете няма място.

— Мамо, да не би да искаш да се откажа?

— Какво смяташ да правиш, Тео?

— Нищо не съм планирал. — Тео лапна лъжица «Чириос» и задъвка колкото се може по-шумно. — Познаваш ли човек на име Джо Форд? — попита той, след като преглътна.

— Да, господин Форд е клиент на фирмата ни от много години. Баща ти е свършил много правна работа за него. Защо питаш?

— Носи се слух, че е сключил тайна сделка да закупи двеста акра на мястото, където обходният път ще пресече Суини Роуд. Така че, ако обходният път бъде одобрен и построен, господин Форд, когото, доколкото ми е известно, наричат също Бързия Форд, ще бъде в изгодна позиция да разработи парцела и да натрупа цяло състояние.

Госпожа Буун кимаше намръщено и не беше сигурна как точно да отвърне.

— Говори се също, макар че според мен това е по-скоро факт, отколкото слух — продължи Тео, — че господин Форд е дарил голяма сума за предишната предизборна кампания на губернатора. Затова ми се струва, че господин Форд дава пари на губернатора, губернаторът прокарва проекта за обходния път, та господин Форд да спечели още повече и после да даде една част от парите на губернатора. Не е ли логично, мамо?

— Не би ме изненадало.

— Ако е вярно, звучи доста съмнително, нали?

— Не е законно — призна тя доста неохотно според Тео.

— Но не си ли съгласна, че звучи съмнително?

— Донякъде, да.

— Тогава защо сме се замесили?

— Ние ли?

— Да. Защо нашата правна кантора представлява съмнителни клиенти?

— Нашата правна кантора ли? Не знаех, че вече си ни партньор.

— И моето име стои на вратата — заяви Тео и удостои майка си с метална усмивка.

— Тео, вече сме водили този разговор. Всеки има правото на адвокат, а ние, адвокатите, невинаги можем да избираме клиентите си. Често клиентите ни са виновни или са извършили нещо нередно, затова се нуждаят от нас. Адвокатът не бива да съди клиента си, а би следвало да му помага.

— Няма да представлявам мошеници — отсече Тео и лапна още една лъжица.

Веждите на майка му почти се допряха една до друга и тя го предупреди строго:

— Не наричай господин Форд мошеник.

— Не съм го нарекъл мошеник — възрази Тео, дъвчейки. — Казах само, че когато стана адвокат, сред клиентите ми няма да има мошеници.

Госпожа Буун въздъхна и реши да не продължава разговора. На Тео също му беше омръзнало. Двамата с Джъдж безмълвно доядоха закуската си.