Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 68

— Тихо, господин Самсън, не съм приключил — нареди съдия Йек. — Освен това ви обвинявам в лъжесвидетелство и ви осъждам на шейсет дни затвор в допълнение към шестте месеца.

— Това не е съд за животни, ами цирк! — изсъска Самсън.

— Изведете го от тук — нареди съдия Йек на полицаите, които сграбчиха Самсън, щракнаха му белезници и го завлачиха навън. След като вратата се затръшна, съдия Йек изгледа гневно Уилис Кийт и Лестър Грийн, които бяха ококорени и пребледнели. Пое си дълбоко въздух — те пък бяха стаили дъх — и каза: — Що се отнася до вас, господин Гордън, бяхте достатъчно съобразителен да замълчите и да не свидетелствате, затова тази вечер няма да отидете в затвора. Господин Кийт и господин Грийн обаче нямат този късмет. Намирам ви за виновни в лъжесвидетелство и ви осъждам на шейсет дни затвор.

— Ще обжалваме — заяви госпожа Кофри.

— Имате това право, но засега те отиват в затвора. Отведете ги.

Полицаите бързо оградиха Кийт и Грийн. Щракнаха им белезниците и ги отведоха.

Докато минаваха покрай Джъдж, кучето се изправи на четири крака и изръмжа с всичка сила.

18.

Джъдж вече спеше в края на леглото на Тео, а не както преди — под него. Кучето се въртеше и мяташе нощем, а понякога проскимтяваше, когато раните го боляха. Тео обикновено го приспиваше отново с думи. Джъдж бързо се възстановяваше и му беше приятно да е център на вниманието. Тео не спеше добре, но какво от това. Вече нямаше за нищо да се сърди на кучето си.

В четвъртък сутринта след заседанието в Съда за животни Тео отнесе Джъдж долу и го пусна в задния двор. Госпожа Буун седеше на масата в кухнята по халат, пиеше кафе и четеше вестника.

— На първа страница — каза тя и подаде на Тео «Стратънбърг Газет».

В долната част на страницата заглавие с големи букви гласеше: землемерски екип в ареста. В средата на статията имаше снимка на Тео, понесъл Джъдж на ръце на излизане от залата. В плен на вълнуващия миг Тео почти не беше обърнал внимание на репортера и фотографа.

— Ооо! — възхити се той на снимката.

Надписът под нея гласеше: ТЕОДОР БУУН С КУЧЕТО СИ ДЖЪДЖ ТВЪРДИ, ЧЕ СМЯТА ДА СЕ БОРИ СРЕЩУ ОБХОДНИЯ ПЪТ И СРЕЩУ ВСИЧКИ НЕГОДНИЦИ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА НЕГО.

— Наистина ли си го казал? — попита майка му.

— Май да.

— Силни думи, не мислиш ли?

— Може би.

Тео прочете статията. Бяха цитирани думите на двамата му родители, на Мора Кофри, на съдия Йек и на Лари Самсън. Като цяло случилото се беше предадено вярно. Обвиняемите не бяха съгласни с присъдите и възнамеряваха да обжалват. Госпожа Кофри обещаваше да извади клиентите си от ареста в четвъртък преди обед. Господин Сайлъс Куин твърдеше, че е завел гражданско дело срещу четиримата мъже и компанията им, и така нататък. Всъщност нищо ново, освен доста хубавата снимка на Тео и на Джъдж на първа страница. На Тео му хареса.

— Не е трябвало да ги наричаш негодници — отбеляза госпожа Буун.

— Защо не? Те са си негодници, нали? Навлезли са в частен имот и пребиха кучето ми с пръчка. Не са симпатяги.