Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 67

— Ами, съдия, аз всъщност нищо не видях.

Съдия Йек очакваше такъв отговор и възрази:

— Но и трите момчета твърдят, че сте били там. Как е възможно да не сте видели? Истината ли казвате?

— Ами, вижте, съдия, аз не искам да свидетелствам.

— Умен мъж. Върнете се на мястото си.

Вратата се отвори, влязоха още трима униформени полицаи, които си намериха места и седнаха.

— Имате ли още свидетели, госпожо Кофри?

— Не, ваша чест.

— Госпожо Буун?

— Да, ваша чест. Бихме искали да призовем доктор Нийл Кол. Той е ветеринарят, лекувал Джъдж.

Доктор Кол излезе отпред и положи клетва. Госпожа Буун го помоли да опише нараняванията. Бавно и изключително подробно доктор Кол даде показания, че Джъдж е получил множество рани по темето, от двете страни на главата и по тила, както и две в горната част на гръбнака. И, разбира се, не пропусна счупения преден десен крак.

— Чухте свидетелите, доктор Кол — продължи госпожа Буун. — Какво е причинило нараняванията? Многократни удари с дървена пръчка или гумите на велосипед?

— Възразявам — обади се госпожа Кофри.

— Отхвърля се. Моля, отговорете, доктор Кол.

Доктор Кол се усмихна, пое си голяма глътка въздух и каза:

— Абсурдно е да се твърди, че раните на кучето се дължат на прегазване с велосипед. Джъдж е ранен с няколко силни удара с тъп предмет.

Съдия Йек се обърна към госпожа Кофри, но тя не каза нищо повече.

— Благодаря ви, доктор Кол. Свободен сте. Адвокатите имат ли още свидетели? — Съдия Йек погледна часовника си и продължи: — Тук сме почти два часа. Някой да иска да каже нещо, преди да произнеса присъдата?

Нямаше желаещи. В половината на Буун общото настроение беше, че е казано достатъчно, а от другата страна на пътеката се усещаше само страх.

Съдия Йек погледна стенографката и каза:

— Впишете в протокола, моля. Пред мен са изложени две много различни версии за случилото се. Трите момчета разказват една история, тримата членове на екипа — друга. Истината обикновено е някъде по средата, но не и в този случай. Вярвам на момчетата и съм сигурен, че членовете на екипа на фирмата — господин Самсън, господин Кийт и господин Грийн — са измислили версия, която да не им навлича неприятности. — Съдията измери с гневен поглед мъжете и продължи: — Изглежда, сте си въобразили, че може да влезете в тази съдебна зала, в Съда за животни, да сервирате лъжите си и всичко да приключи без последствия. Мислите си, че като сте възрастни, съдът ще повярва на вас, а не на група деца. Толкова по-зле. Лъжата си е лъжа, независимо кой я изрича, а когато човек лъже под клетва в съда, подкопава съдебната система. Господин Самсън, намирам, че сте проявили жестокост към животно, а това е сериозно престъпление, защото е следствие от умишлено нараняване. Затова ви осъждам на шест месеца затвор.

— Шест месеца ли! — провикна се Самсън. — Майтапите ли се?

— Не. Повече ли искате?

— Вие сте луд! — отново кресна Самсън и изглеждаше готов да нападне съдийската скамейка. Двама униформени полицаи бързо се изправиха и се притаиха наблизо. Зад Самсън жена му се разплака. — Имам жена и деца! — провикна се той.