Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 56

На Тео му се искаше да разбере как си е сложила халка на носа, но съзнаваше, че вероятно не може да пита затова.

— Нека си помисля — каза Стар. — Ще се върна след няколко минути.

— Струва ми се, че тя не обича да разказва истории — промърмори Айк. — Тео, какво ще кажеш за онзи случай, когато някой ти строши катинара на шкафчето и пъхна вътре крадени стоки? Полицията за малко да те арестува. Беше само преди няколко месеца, помниш ли?

— Как бих могъл да забравя?

— И някой непрекъснато ти режеше гумите на колелото.

— Точно така.

— Страхотно. Разкажи го пак на Джъдж.

Тео внезапно се почувства изморен. Беше изтощен и се нуждаеше от сън. Беше и емоционално изцеден. Изправи се, клекна няколко пъти като Айк и поде доста плашещата история за това как се бе оказал обвинен в престъпление и едва не бе арестуван. Айк беше участник в историята и вмъкна някои подробности мимоходом.

Продължиха да си бъбрят, а Стар ги слушаше развеселено от коридора. Някъде към два часа амбулаторията притихна и Стар надникна вътре. Тео спеше в единия ъгъл, сгушен в неудобна поза върху спалния чувал, който баща му беше донесъл. Айк, един бог знае как, беше успял да заспи, седнал на стола и вдигнал крака върху масата.

Стар тихо влезе и леко докосна Джъдж. Сърцето му все още биеше.

Полицейските следователи пристигнаха в клиниката на доктор Кол рано в събота сутринта. Доктор Кол още не беше дошъл, но Стар отключи и посрещна полицаите. Те си поговориха с Тео и с Айк петнайсетина минути и си тръгнаха. Казаха, че смятали да поговорят сутринта и с приятелите му Харди и Уди. Тео узна, че от землемерския екип нямало и следа, когато полицията пристигнала предишния ден следобед, затова никой не бил арестуван. Но полицаите намерили колелото на Тео, така че можел да си го вземе от участъка. Айк недвусмислено заяви, че семейство Буун възнамеряват да повдигнат обвинения, за да може онези мъже да бъдат арестувани и изправени пред правосъдието.

Тео не знаеше, но Харди беше запомнил регистрационния номер на пикапа на землемерите.

Господин и госпожа Буун се появиха с понички и кафе. Айк си тръгна малко след това. Обеща да се върне следобед. Доктор Кол прегледа Джъдж в девет часа и отбеляза, че почти няма промяна в състоянието му. Фактът, че изкарал нощта, бил добър знак, но ветеринарят ги предупреди да не хранят големи надежди. Госпожа Буун предложи на Тео да се прибере у дома, да си вземе душ и да си почине, но момчето отказа. Нямало да се отдели от Джъдж, докато той не дойде в съзнание и не се почувства добре.

Никой не възрази на Тео.

Господин Буун си тръгна, но госпожа Буун остана в клиниката. Тя се настани в единия ъгъл на приемната, отвори лаптопа си и се зае с четенето на имейли. До нея имаше дебело куфарче и я чакаше много работа. Тео поседя с майка си няколко минути и двамата си побъбриха, после той отиде да провери как е Джъдж. Напред-назад, напред-назад. Денят се точеше, в приемната идваха болни котки и кучета и си отиваха. Доктор Кол беше много търсен, защото беше тук отдавна, но освен това беше установил, че събота сутринта е най-натовареният ден за клиниката. В понеделник не работеше и предпочиташе да играе голф, но в събота беше зает ветеринар. Той през час проверяваше състоянието на Джъдж.