Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 54

Когато родителите му и доктор Кол си тръгнаха и вратата се затвори, Тео се приведе над Джъдж и нежно го целуна по нослето. По бузата му се стичаха сълзи, когато му зашепна в ухото:

— Обичам те, Джъдж, и ще ти говоря, докато се събудиш, разбра ли? Слушай ме, няма да престана да ти говоря.

Ала Джъдж не помръдваше.

15.

Очертаваше се дълга нощ. Госпожа Буун донесе на Тео сандвич, който той не можа да изяде, чиста риза и джинси. Тя и господин Буун се редуваха да седят в тясната амбулатория при Тео и Джъдж. Имаше само два стола, по един от двете страни на масата, върху която Джъдж се бореше за живота си. Асистентката на ветеринаря беше странна млада жена, наречена Стар. Беше с лилава коса и халка на носа, но иначе беше невероятно мила и загрижена за Джъдж. Доктор Кол си взе довиждане към девет вечерта и обясни на Тео и на родителите му, че са добре дошли да прекарат нощта в клиниката и че Стар ще се погрижи за всичко. А той щеше да държи мобилния си наблизо и да пристигне до десет минути, ако нещо се случи. Семейство Буун му благодариха многократно.

Уди, Харди и господин Куин още чакаха в приемната. Стояха там от часове и не правеха нищо, просто чакаха. Бяха си поръчали пица, която споделиха със Стар. Когато доктор Кол си тръгна, решиха и те да вървят. Уди и Харди обещаха на Тео да се върнат рано в събота сутрин, за да видят как са той и Джъдж. Когато трите момчета се прегърнаха за лека нощ, очите им бяха влажни. Бяха преживели дълъг и труден ден.

Няколко минути след като си тръгнаха, пристигна Ейприл Финмор с майка си Мей — особнячка, която Тео и всички останали се стараеха да избягват. Стар отказа да пусне посетители в амбулаторията, затова Тео си поговори с Ейприл отвън, в приемната. Не искаше отново да разказва историята, но нямаше голям избор. Ейприл беше една от най-добрите му приятелки и когато го попита през сълзи: «Какво се случи, Тео?», той започна от риболова и свърши със сериозно раненото си куче.

Госпожа Финмор, която беше много бъбрива и имаше силна склонност да драматизира, слушаше с разярен поглед и закрила устата си с ръка, като че ли никога не беше чувала за подобна жестокост. Госпожа Буун успя да я дръпне настрани, за да може децата да си поговорят. Тео обожаваше Ейприл, но изпита облекчение, когато тя си тръгна с майка си.

Положението се промени, когато десет минути по-късно пристигна чичо Айк. Той настоя да види Джъдж и когато Стар възрази, Айк й изръмжа и тя хукна да се скрие някъде. След като посети Джъдж и му прошепна няколко думи, Айк оповести, че ще остане през цялата нощ заедно с Тео. Господин и госпожа Буун можели да се приберат у дома и да се наспят. Стар да останела, ако иска. Тя обясни, че според наставленията на доктор Кол е длъжна да следи състоянието на Джъдж през нощта. Айк явно одобри.

Господин и госпожа Буун отново си тръгнаха след поредните прегръдки и благодарности към Стар и обещаха да спят с мобилните си телефони до възглавницата, в случай че ги потърсят. Стар заключи входната врата на клиниката и се оттегли в малкото фоайе на служителите. Айк се настани до Тео и каза: