Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 55

— Тео, важно е Джъдж да чува гласове. Затова ние двамата с теб ще разговаряме колкото се може по-дълго. Ще си разказваме истории, ще се редуваме, каквото трябва, само и само думите да не секват, разбираш ли?

— Да.

Тео стоеше до Айк. Айк вдигна обутите си със сандали крака върху малък плот и някак успя да се намести удобно на евтиния пластмасов стол.

— Така, сега искам да ми разкажеш отново как онова глупаво момче беше ухапано от медноглавия щитомордник миналата седмица.

Тео се намръщи и каза:

— Стига, Айк, втръсна ми от тази история.

— Не е заради теб, не е и заради мен, а заради Джъдж. Може би Джъдж иска да я чуе отново. Твоят глас, Тео, някъде дълбоко в този малък ранен мозък Джъдж чува гласа ти. Не го интересува какво казваш. Важното е, че си тук, до него, и му говориш.

Тео преглътна измъчено и заразказва за Пърси и за отровната змия.

Айк поклати глава и го прекъсна:

— Не, не, Тео, започни от самото начало и карай бавно. За никъде не бързаме. Джъдж не бърза. Имаме да убием часове.

Тео започна отначало. Заразказва как бойскаутският отряд 1440 слиза от автобуса и как тръгва към езерото Марло, описваше всяка дребна и по-голяма подробност, за която се сетеше. Айк кимаше и се усмихваше. Браво, момче!

Когато Тео разказа случката със змията, Айк каза:

— А сега, Тео, току-що е станало убийство тук, в Стратънбърг, най-големият случай за всички времена. Как се казва извършителят?

— Пийт Дъфи.

— Точно така. Господин Дъфи е обвинен в убийството на жена си, нали?

— Да.

— Разкажи ми тази история — започни с убийството и как полицията открила тялото. Ти гледа процеса, нали?

— Да.

— Хубаво. Разкажи за него.

Тео седна на другия стол и сви колене към гърдите си. Процесът срещу Пийт Дъфи беше една от любимите му теми и той говори по нея сякаш цяла вечност. От време на време поглеждаше към Джъдж, който си лежеше спокойно и неподвижно. Поглеждаше и към Айк, който беше съвсем буден, взираше се в стената и кимаше. Стар понякога надничаше през отворената врата, винаги усмихната.

След като изслуша и историята на Дъфи, Айк каза:

— Помниш ли онзи път, когато се втурнахме да спасяваме Ейприл Финмор, само ние двамата?

— Разбира се, че помня, Айк. Как бих могъл да забравя?

— Добре, разкажи ми и тази история.

— Твой ред е, Айк. Ти участваше.

И Айк поде:

— Добре, доколкото си спомням, твоята приятелка Ейприл изчезнала от къщи една нощ, когато била самичка.

Айк се изправи и изпъна крака. Клекна бързо няколко пъти, изпука кокалчетата си и когато раздвижи кръвта си, продължи да разказва. Тео добавяше някои подробности, отначало мъничко, но след двайсетина минути двамата се допълваха взаимно, докато преживяваха отново приключенията, свързани с намирането на Ейприл и спасяването й от нейния луд баща.

Някъде към полунощ Стар им поднесе бутилки студена вода и набързо прегледа пациента. Джъдж дишаше, но не беше в съзнание.

— Стар, добре си дошла във времето за разказване на истории. Искаш ли да се включиш? Избери си каквато искаш история, защото на Джъдж му е все тая. Той просто обича да му говорят нещо.