Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 58

Тео беше на седмото небе и не можа да сдържи усмивката си въпреки шините. Поне от година умоляваше родителите си да му вземат куче.

Господин Буун се смути и отговори:

— Господин съдия, обсъждаме го.

Както научи Тео по-късно, когато със съдия Йек се сприятелиха, съдията обичаше животните и не понасяше те да бъдат убивани. Той погледна към пристава и каза:

— Доведете песа.

Приставът излезе от една врата и след секунда се върна с кучето, което скоро щеше да получи името Джъдж. Йек каза:

— Погледни този красавец, Тео. От него ще излезе страхотен приятел, нали?

Красавецът погледна право към Тео, Тео погледна право към красавеца и в този миг се скрепи приятелството им. Джъдж стигаше до коляното на възрастен човек, тежеше осемнайсет килограма, имаше много от породата териер, гъста козина и големи кафяви очи и беше най-сладкото куче, което Тео беше виждал някога.

— Няма спор — отговори Тео.

— Какво ще кажеш, Уудс? — попита съдия Йек.

— Ами не знам.

— Е, договорихме се. Този приятел е в приюта от шест месеца, повече не може. Утре сутринта ще го приспят. Ако не го вземете, това е краят. Не е ли срамота?

Разбира се, че беше срамота. Тео си тръгна с кучето.

По-късно баща му каза, че съдия Йек бил известен с подобни номера — вкарвал някое нещастно куче или коте, което «ще загине», и го навирал на нищо неподозиращ човек в съда. Това била другата причина мнозина да странят от Съда за животни.

Когато се стъмни, госпожа Буун заяви доста строго, че е време Тео да се прибере у дома, макар и само за да се изкъпе, да си измие зъбите, да се преоблече и да хапне нещо. Господин Буун я подкрепи и двамата явно бяха решени да стане точно така. Тео обаче не отстъпваше.

— Няма да оставя Джъдж — настояваше той.

На фона на очертаващата се малка семейна свада влезе Айк и попита:

— Как е старият Джъдж?

— Държи се — каза Тео. — Чака ни дълга нощ.

— Е, снощи оцеляхме — отбеляза Айк с усмивка. — Сигурен съм, че ще изкараме с Джъдж още една.

— Ти ще останеш ли? — попита Тео.

— За нищо на света не бих пропуснал.

Накрая господин и госпожа Буун си тръгнаха. Стар се върна за нощната смяна. Доктор Кол прегледа кучето към осем часа вечерта, после си тръгна. Както винаги, щеше да чака на телефона.

Започна още една дълга нощ.

16.

На зазоряване в неделя сутринта двама полицаи почукаха на вратата на неголяма тухлена къща в провинцията на окръг Стратън, близо до Тафсбърг. Собственикът най-накрая се приближи до вратата и се поинтересува какво става. Когато го попитаха как се казва, отговори:

— Лари Самсън.

— В такъв случай сте арестуван — заяви единият полицай, а другият откачи белезници от колана си.

— Защо? — попита Самсън.

— За нападение. Излезте навън. Идвате с нас.

Самсън поспори няколко минути, но скоро отстъпи и се предаде, като не спираше да мърмори. Униформените му предложиха да млъкне и го напъхаха на задната седалка на полицейската кола.

В същия момент още трима мъже бяха арестувани на различни места в окръга. Така нареченият от момчетата Дребосъка всъщност се казваше Лестър Грийн. Началникът на екипа от «Стратегически проучвания», по-възрастният мъж, беше Уилис Кийт. А четвъртият, който беше спънал Уди, се казваше Джино Гордън. И четиримата бяха отведени в окръжния арест на Стратън, където бяха задържани, бяха им снети отпечатъци, бяха снимани и обвинени в нападение и незаконно навлизане в частен имот. След няколкочасови телефонни разговори и попълване на документи мъжете бяха освободени под гаранция и им бяха определени дати, на които да се явят пред съда.