Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 52

Пресрещнаха линейката на междуселския път, който водеше към фермата на семейство Куин. Отначало екипът не беше сигурен какво да прави с раненото куче, но с господин Куин не можеше да се спори. Той високо и категорично нареди на парамедиците да откарат Тео и кучето в кабинета на доктор Кол на Саут Клемънт Стрийт. А той, Харди и Уди щяха да ги следват с пикапа.

В линейката Тео наблюдаваше как двамата парамедици лекуват Джъдж, все едно е тежко ранено дете. Положиха го върху стерилна бяла носилка, почистиха раните му, нашепваха му насърчителни думи и му проверяваха пулса. Личеше си, че са обучени да помагат на хора, не на кучета, но се справиха прекрасно — облекчиха положението и на Джъдж, и на Тео. Ризата на момчето беше мръсна и окървавена и един от парамедиците бавно я почисти с марля.

— Има пулс — оповести другият и зави Джъдж до шията. — Мисля, че ще се оправи.

— Благодаря — успя да отрони Тео.

— Никога досега не сме вземали куче — каза единият парамедик. — Какво му се е случило?

Тео само поклати глава, неспособен да разкаже историята.

Цели четирийсет години доктор Кол лекуваше и обгрижваше повечето кучета, котки и други дребни животни в Стратънбърг. Малката му клиника се помещаваше в стар търговски център, който познаваше и по-добри времена. На рецепцията открай време работеше госпожица Рос, невероятно експедитивна помощничка, която се караше на клиентите и ги укоряваше, когато ваксината против бяс на любимците им беше изтекла.

В късния петъчен следобед госпожица Рос беше на бюрото си — подреждаше го и се готвеше да си тръгва, когато телефонът звънна и господин Уудс Буун обясни, че семейното им куче пътува натам сериозно ранено. Дали доктор Кол бил в кабинета? Разбира се, че беше тук. След броени минути госпожица Рос невярващо видя как пред входа спира линейка.

От четирийсет години работеше при доктор Кол, но не помнеше друг път да са докарвали ранено животно с линейка. Тя знаеше, че Джъдж Буун е специално куче (не бяха ли всички?), но нямаше представа, че е толкова уважаван в общността. Зад линейката се движеше пикап, следван от полицейска кола и от още две други коли. Един парамедик се втурна вътре, понесъл кучето на ръце. Малката чакалня бързо се изпълни с група напрегнати хора — Тео, приятелите му, родителите му, господин Куин, парамедиците и шофьорът на линейката, Елза от кантората и двама униформени полицаи.

Доктор Кол и една лаборантка отнесоха Джъдж отзад в рентгена, а Тео беше подложен на разпит от родителите си. Беше целият прашен, окървавен и потен. Едва успяваше да владее емоциите си, докато разказваше историята, а Уди и Харди му помагаха за подробностите.

— Наистина ли те удари с колчето? — попита господин Буун.

— Два пъти по гърба — отговори Тео. — А дребният ме събори на земята.

— Един от тях събори и мен — додаде Уди.

— Това е възмутително! — заяви госпожа Буун, вперила поглед в двамата полицаи.