Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 41

Обикновено Джъдж беше затворен или у дома, или в кантората, но понякога Тео закачваше каишка на нашийника му и го оставяше да тича до колелото, докато прекосяваше града. Нямаше по-голямо вълнение за Джъдж от това да хвърчи по улицата и да се опитва да изпревари Тео и велосипеда. Този понеделник на кучето наистина му се излизаше и Тео го взе със себе си.

Двамата изтрополиха нагоре по стълбите и след бързо и безсмислено почукване нахълтаха в дългия и разхвърлян кабинет на Айк.

— Така… така — усмихна се Айк. — Как е любимият ми племенник?

— Страхотно, Айк, а ти? — отвърна Тео и се отпусна тежко на скърцащ дървен стол, под който имаше камара от вестници и папки.

Цялата мебелировка в стаята беше или покрита с папки, или се опитваше да ги крие. Тео беше единственият племенник на Айк и доколкото знаеше — единственият член от семейството, който поддържаше контакт с него. Съпругата на Айк се беше развела с него преди години, когато той беше загазил, а децата му се бяха преместили надалече. Айк беше самотен възрастен мъж, но в същото време човек трудно можеше да го съжалява. Изглежда, желанието му беше да води тих и необикновен живот.

— Поредният хубав ден — отговори Айк и махна с ръка към купчината документи върху бюрото си. — Оправям паричните проблеми на хора, които нямат пари. Как са нещата в «Буун и Буун»?

— Все същото, нищо ново.

— Как си с оценките? Само шестици ли имаш?

— Почти.

Това нахлуване в личните му дела винаги дразнеше Тео. Не разбираше защо Айк си въобразява, че има право да си пъха носа в училищните работи на Тео, но, както казваше госпожа Буун, «той е от семейството».

— Как така почти? — попита Айк.

— Имам пет плюс по химия, но ще я повиша.

— Ами постарай се — строго го предупреди чичо му, но Тео усети, че е на шега. Айк погледна наляво към монитора на компютъра си. — Току-що получих това. Видях го преди десет минути — каза той, надничайки над очилата си за четене, и кликна с мишката. — Според нашия безстрашен всекидневник, при това онлайн изданието, не кое да е, някакво дете от твоя скаутски отряд преживяло доста неприятна среща с медноглав щитомордник през уикенда. Да знаеш нещо по въпроса?

— И защо това да е новина? — попита възмутено Тео.

— Защото в наше време всичко е новина, Тео. Нищо не е лично. Няма тайни и няма срам. Всички са знаменитости. Пърси Диксън?

— Да, точно той и явно майка му се опитва да разтръби максимално случилото се. Сигурна съм, че тя се е обадила на вестника. Как иначе някой репортер ще научи нещо толкова несъществено?

— Ти беше ли там?

— О, да.