Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 43

Гласът на Айк заглъхна, а Тео разбра, че първата глава от историята е приключила и сега е моментът да побутне нещата напред.

— И какво стана? — попита той.

— Ами сега булдозерите ще изравнят къщата със земята, за да може щатът и шайка политици да построят обходен път около Стратънбърг за двеста милиона долара. Път, който е напълно излишен, но е важен в политическата игра. Ти чу ли за него?

Тео се смая. Почти беше забравил за това. През последните четирийсет и осем часа животът му се въртеше около скаутството, Пърси, възголемичкия медноглав щитомордник и щуротиите във Фейсбук. Кимна и отговори:

— Да, чух.

Айк рязко свали крака на пода. Приведе се напред, подпрян на лакти и с гневно блеснали очи.

— Наясно ли си с правната концепция за отчуждаването на частна собственост, Тео?

— Да.

Айк кимна и се усмихна.

— Браво на теб. На теория правото на отчуждаване на частна собственост за обществени нужди трябва да се използва само в краен случай. Отнемането на имот против желанието на собственика е почти престъпен акт, нещо, до което държавата трябва да прибягва само при крайна необходимост. А в този случай няма никаква необходимост. Става дума само за банда политици, които се опитват да спечелят гласоподаватели, като построят път, който ще зарадва големите им дарители.

Айк лесно започваше да държи проповеди, но по този въпрос се запали повече от обикновено. Тео реши да го подтикне да продължи:

— Не съм сигурен, че разбирам — каза той.

И още недоизрекъл, Айк отново подхвана:

— Ето как стоят нещата, Тео. В Карлсбърг и по местата на север от тук има големи компании за товарен превоз и много фабрики. Същото е и на юг от града, в Лоуънсбърг. Изследванията сочат, че един обходен път ще спести на превозвачите само няколко минути, но на тях не им пука. На всяка цена искат този обходен път! Затова моментално подмамват политиците, дават им една бала пари, обясняват им колко е необходим този път — не за самите тях, разбира се, а за свещената крава, наречена «икономическо развитие». Това съображение изтъква всеки политик, когато иска нещо да бъде одобрено, да бъде построено или да бъдат похарчени още пари на данъкоплатците. Повече работни места, повече приходи от данъци, повече замърсяване, повече задръствания, по-пренаселени училища и повече богати предприемачи, но политиците никога не изтъкват всичко това, защото вземат пари от предприемачите, в конкретния случай — от транспортните компании.

Айк си пое глътка въздух, последвана от голяма глътка бира. Типично в негов стил — никакво увъртане, никакво колебание, винаги с мнение по въпроса. Всъщност Айк толкова се беше разпалил, че на Тео му беше приятно да го слуша.