Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 42

— Какво се случи?

И Тео отново разказа историята. Когато приключи, Айк каза:

— Ама че глупак! Не заслужаваш да те отстранят заради него.

— Всичко е наред, Айк. Преживях го и ми омръзна да го обсъждам. Да сменим темата.

— Става. «Янки» или «Туинс»?

— Не.

Айк беше запален привърженик на янките и обожаваше отбора и неговата история. Тео подкрепяше «Минесота Туинс», защото никой друг в Стратънбърг не го правеше. За да сме справедливи към «Туинс» обаче, трябва да изтъкнем, че Минесота все пак се намираше на хиляда и шестстотин километра.

— Не те виня — отвърна Айк. Избута назад стола си и се протегна към малкия хладилник, който криеше зад купчина папки. Извади бутилка бира за себе си и кутийка «Спрайт» за Тео, която плъзна към него по бюрото и тя пътьом събори няколко папки. — Заповядай — каза Айк тъкмо навреме, та Тео да смогне да хване кутийката.

Чичо му отвъртя капачката на бирата бавно и почти болезнено, вдигна крака и ги стовари върху бюрото си. Облегна се, изпъна се удобно и отпи. Тео знаеше от опит, че предстои дълга история.

След още една глътка Айк подхвана:

— Знам колкото щеш такива истории. — Обичайната за него встъпителна реплика. — Ето например гръцкото семейство на долния етаж, Джими и Амелда Тикос. Прекрасни хора са, познавам ги от години и ги виждам всеки ден. Пристигнали в тази страна като малки и цял живот работили денонощно, за да оставят нещо на децата си. Страхотни хора. Най-големият им син, Ръсел, има строителна фирма — строи малки къщи и прави ремонти. Ръсел е към четирийсет, женен, с три деца, но първото му дете има няколко заболявания по рождение. Похарчиха цяло състояние, за да спасят детето, което и досега се нуждае от специално лечение. Ръсел и родителите му почти се разориха, но запретнаха ръкави, работеха още по-упорито, спестяваха още повече и оцеляха.

Явно Тео бе отместил поглед, защото Айк изведнъж попита:

— Отегчавам ли те, Тео?

— Слушам те. — Тео подозираше, че вероятно е единственият човек в града, който изтърпява дългите и хаотични истории на Айк, но обикновено те водеха до нещо интересно.

Айк отпи от бирата си, погледна към тавана и продължи:

— Преди десетина години Ръсел и жена му купиха земя извън града, разделиха я и започнаха да продават парцели от по два акра. Красива местност, с възвишения, потоци и езера. Намерението им беше да продават големи парцели на хора, които искат да се грижат за земята и дърветата и да опазват околната среда. Ръсел и съпругата му проектираха къщата на мечтите си и започнаха сами да я строят. След работа, през почивните дни, по време на отпуска си. Прекарваха там всяка свободна минута заедно с децата си, включително с момченцето на инвалидна количка, и бавно градяха дома си. За по-големите работи Ръсел използваше строителите от фирмата си, но ако нещо беше по силите на двама човека, вършеха го той и жена му. Правеха го с обич и им отне цяла вечност. Минаха почти пет години от първата копка до края и през цялото време плащаха в брой. Когато построиха къщата, не дължаха на никого нито цент. Щом се нанесоха, организираха голямо празненство и поканиха и мен. Бях там. Беше прекрасно: цялото им семейство, всичките им приятели и съседи, работниците, които се бяха трудили на строежа на къщата, всички, които им бяха помогнали. Никога не съм виждал Джими и Амелда толкова щастливи и горди. Красива къща, красива местност. Голямо и щастливо семейство, празнуващо най-доброто, което страната ни може да му предложи. Всичко беше направо страхотно.