Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 40

Докато навиваше една палатка, чу гласа на майора зад себе си:

— Тео, къде е Уди?

Тео се изправи и вдигна поглед към майора. Понечи да каже: «Ами не знам, майоре. Не е мое задължение да го следя» или «Ами не знам, майоре, защото вече не съм водач на патрула. Защо вие не отидете да го потърсите?». Но тази мисъл бързо отмина, тъй като Тео знаеше, че не бива да се прави на умник пред началника си.

— Не съм сигурен, но мисля, че имаше нещо след училище.

Уди беше един от най-близките му приятели и Тео не би му навлякъл неприятности. Истината беше, че Уди нямаше желание да бъде водач на патрул и не възнамеряваше да чисти кални палатки в този прекрасен следобед.

Майорът стисна зъби, както правеше винаги, и каза:

— В четвъртък в четири следобед организирам събиране във връзка със значката за авиаторски умения. Можеш ли да дойдеш?

— Нали съм отстранен? — изстреля в отговор Тео и тутакси му се прииска да беше отговорил другояче.

— Отстранен си като водач на патрула, не като скаут — хладно отговори майорът.

Тео се замисли. Не беше ли жестоко? Тъкмо беше решил да се държи колкото се може по-твърдо с майора, а той повдига въпроса за значката за авиаторско отличие. В момента Тео работеше да получи отличия за четири умения — по авиация, по световно управление, по компютри и по ветеринарна медицина — все приятни области, които сам си беше избрал. Ала другите три не бяха толкова вълнуващи, колкото авиацията. Майорът беше обещал на Тео и на петимата други бойскаути в обучаваната група да посетят местно летище, да разгледат отвътре център за въздушен контрол и — най-хубавото от всичко — да направят истински полет с малка чесна.

— Добре — отговори Тео.

— Страхотно. Ще се видим в четвъртък. — С тези думи майорът се извърна и скастри двама скаути от патрул «Глиган».

Тео не можеше да се мери с майора и го съзнаваше.

11.

Късно в понеделник следобед Тео измина на колело четирите пресечки от кабинета си в задната част на кантората на «Буун и Буун» до офиса на друг Буун — чичо му Айк. Кабинетът на този друг Буун не беше толкова затрупан с работа, преуспяващ и добре обзаведен. Намираше се на втория етаж на паянтова стара сграда, на чийто приземен етаж имаше гръцки ресторант.

Бащата на Тео и Айк бяха братя и някога бяха работили заедно като адвокати. Това време вече отдавна беше отминало. По причини, които Тео навярно никога нямаше да разбере, Айк вече не беше адвокат и рядко говореше за бащата на Тео. Но той още беше част от семейството и затова от Тео се очакваше да се отбива при Айк всеки понеделник следобед, за да си говорят. Често тези срещи не бяха особено приятни и Тео невинаги ги очакваше с нетърпение. Друг път обаче Айк беше забавен и ако беше в добро настроение, разказваше такива истории, че да си умреш от смях. Тео никога не знаеше в какво разположение на духа ще завари чичо си в понеделник следобед. Една от семейните тайни беше слухът, че Айк пие твърде много, и Тео подозираше, че този факт предопределя доброто или мрачното му настроение.