Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 38

И двамата му родителите се смълчаха.

Тео продължи:

— Според майора скаутският патрул е като отряд на морската пехота, където всички безпрекословно изпълняват заповеди. Не става така. Ние не сме толкова дисциплинирани. Не мога да крещя заповеднически и да командоря. Каквото и да бях казал или направил, нямаше да спра Пърси да се доближи до змията. Според мен наказанието е прекалено строго и несправедливо.

— Съгласна съм — каза майка му.

— Може и така да е — отбеляза баща му, — но е глупаво да напуснеш. На теб много ти харесва да си бойскаут, Тео. Скоро ще станеш орле. Ще е жалко да зарежеш всичко заради един-единствен случай.

— Баща ти е прав, Тео. Напускането не е решение. Не всичко в живота е честно, а не може да се отказваш всеки път когато ти се случи някоя несправедливост.

— Но аз не съм направил нищо нередно — възпротиви се Тео. — Всичко стана за секунди. Не можех да го предотвратя.

— И какво от това? — попита баща му. — Твоят скаут-мастер е на друго мнение. Той е водачът, той е началникът, той е човек, на когото ти се възхищаваш и който също те цени. Не можеш да ме убедиш, че майор Лудвиг би се отнесъл несправедливо към теб, Тео. Нито към когото и да било.

— Тео, ти самият си повтарял много пъти, че отрядът има късмет с такъв чудесен скаут-мастер — добави майка му. — Този път не си на неговото мнение. Той отговаря за четирийсет деца, които са далече от дома на дълъг уикенд. Това е голяма отговорност и майорът се нагърбва с нея всеки месец. За него напрежението е огромно. Сега едно дете е пострадало, а когато нещо се обърка, търсят отговорност на най-високопоставения. Родителите на Пърси ще обвиняват майора, целия отряд и вероятно всички бойскаути в Америка.

— Може би дори ще започнат съдебно дело — успя да вметне господин Буун.

Госпожа Буун продължи:

— Помисли какво ще стане следващия път, когато група скаути са на излет в гората и се натъкнат на отровна змия. Ще си спомнят този случай. Водачите на патрула ще побързат да оттеглят хората си и може би никой няма да пострада.

На което Тео отговори:

— Или пък пак Пърси ще е замесен и ще го ухапе друга змия.

Господин Буун вдигна вестника си, все едно се налагаше да продължи да чете.

— Решението на проблема не е да се откажеш, Тео. Остани, бъди твърд, постарай се двойно повече да спечелиш нови значки и покажи на майора, че умееш да изтърпяваш наказания. — С тези думи Уудс Буун се скри зад спортните страници.

Госпожа Буун се отнесе малко по-състрадателно.

— Тео, ако се откажеш, ще съжаляваш до края на живота си. Човек е млад само веднъж, това е единственият ти шанс да постигнеш успех като бойскаут. Досега ти беше забавно, чувстваше се много удовлетворен, затова не позволявай един лош епизод да развали всичко. Двамата с баща ти ще бъдем дълбоко разочаровани, ако се откажеш.

Тео нерядко се учудваше как родителите на другите деца бързат да се намесят и да създадат проблем. Изпращаха имейли на учителите, с които се оплакваха за едно или за друго. Тормозеха треньорите след тренировка и дори след спортните срещи, ако еди-кой си не е играл достатъчно. Влетяваха без предупреждение в кабинета на госпожа Гладуел и защитаваха децата си дори когато те очевидно бяха допуснали грешка. Заплашваха със съд, ако синът им бъде изключен от отбора или от мача или ако дъщеря им не стане мажоретка.