Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 36

— Мен ли обвинявате, че Пърси беше ухапан?

— Не изцяло. Но при дадените обстоятелства ти не си действал уместно.

— Добре, ако бях извикал на всички да отстъпят назад още щом видяхме змията, мислите ли, че Пърси щеше да ме послуша? Той никога не прави каквото му се казва. Не слуша мен. Не слуша вас. Не слуша родителите или учителите си. Миналия месец го отстраниха от учебни занятия за три дни, защото изстреля фойерверки по време на цигулков концерт. На предишния лагер беше забравил да си вземе четка за зъби, бельо, чорапи и фенерче. Два пъти пропада на изпита за новаци. Той е глупак, знаете го не по-зле от мен.

— Може би точно затова бойскаутството е нужно на Пърси, Тео. Той трябва да се научи на дисциплина.

— Е, късмет с това.

Майорът се извърна и се взря в Тео.

— Ти си един от нашите водачи и от най-добрите ни скаути, но днес, Тео, се огъна под напрежението. Допусна патрулът ти да се доближи до опасно животно и резултатът е лош. Един от скаутите ни е в болница с подут крак и с белези, които ще му останат за цял живот. Можеше да бъде и по-зле. Тео, нямам друг избор, освен да те отстраня като водач на патрул «Сокол». Не искам да те злепоставям, затова няма да го разгласяваме преди следващото събрание. Нито дума, ясно?

На Тео му се щеше да намрази майора, но всъщност много му се възхищаваше, направо го обожаваше и искаше да му подражава. Майорът се беше сражавал във войни, беше пилотирал бойни самолети, беше обиколил света, беше успял на две-три поприща, а сега за забавление се бе посветил изцяло и доброволно на работата си като скаутмастер. Тео се измъчваше при мисълта, че според майора той не се е справил със задълженията си пред патрула.

Но майорът беше кален в битки морски пехотинец и Тео можеше да се постарае да стане като него. Преглътна болезнено, стисна зъби и каза:

— Да, сър.

Бързо се скупчиха облаци и нощта внезапно стана черна. Тео последва майора обратно до лагера, където дейността позаглъхваше и разказите за призраци и змии постепенно губеха очарованието си. Угасиха лагерните огньове, прибраха храната и скаутите тръгнаха към палатките си. Всеки спален чувал беше изтръскан и старателно проверен за змии. Всяка палатка беше огледана на светлината на фенерчетата сантиметър по сантиметър. Местата покрай палатките, високата трева и храсталаците, скалите и дори тоалетните бяха претърсени веднъж, а после и още веднъж. Постепенно скаутите се прибраха по палатките, дръпнаха ципа на входа, мушнаха се в спалните си чували и наостриха уши, да не би някоя змия да пълзи към тях по мократа трева. Когато всичко утихна и се успокои напълно, някакъв смешник от сектора на патрул «Глиган» изпусна едно високо «Ссс!», което се стори смешно на малцина.

За пръв път, откакто беше скаут, на Тео му се искаше да се прибере у дома.

10.

Дъждът рукна преди зазоряване и когато слънцето се показа, вече всичко беше подгизнало. Скаутите бяха тренирани и подготвени за лошо време, но студеният вятър и калта разваляха удоволствието от лагеруването. Обикновено в неделя сутрин майорът водеше отряда на кратък поход до някое място с красива гледка, където провеждаше религиозна служба. Той не беше свещеник или проповедник и не изискваше задължително присъствието на всички скаути. Беше мъдър човек, който вярваше в Бог и се възхищаваше от творенията Му на земята. Тео обичаше тези богослужения по планинските върхове, защото ги намираше много по-смислени от провежданите в истинска църква. Тъй като валеше обаче, майорът реши да пропусне службата, да ускорят закуската и да се заемат с прибирането на лагера.