Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 37

В десет сутринта старият зелен автобус беше натоварен и тръгна от Инид Пойнт, пълзейки бавничко нагоре, защото гумите буксуваха в капа. Най-сетне стигнаха до павиран път и всички си отдъхнаха. Когато набраха скорост и забръмчаха по шосето, много от скаутите затвориха очи и се унесоха. През нощта повечето бяха спали на пресекулки. Задремеха ли, сънуваха огромни пепелянки с остри зъби, от които капе смъртоносна отрова, а събудеха ли се, сякаш чуваха как змиите пълзят отвън, съвсем близо до палатката им. Сега, на сигурно място в автобуса и на път за дома, изведнъж ги налегна умора.

Времето се влоши още повече. Движението беше бавно и подминаха две сериозни катастрофи, докато пъплеха към Стратънбърг. Двучасовото пътуване се удължи двойно и скаутите се измориха. Когато автобусът прекоси река Янси и навлезе в центъра на града, те нададоха радостен възглас. Във ВВЧ — сградата на ветераните от войните в чужбина, разтовариха калната си екипировка и се уговориха да почистят всичко на следващия ден.

В три следобед Тео си беше у дома. Освежен след дългия душ, той седеше с Джъдж в хола и сърбаше пилешка супа с фиде, докато баща му четеше неделния вестник, а майка му разлистваше някакъв роман.

Майорът категорично забраняваше на скаутите да носят мобилните си телефони и лаптопите си в лагера. Смисълът на похода беше да се откъснат от дома, да преживеят приключение на открито, далече от съвременната цивилизация, и той не искаше да разваля всичко, като даде на родителите възможност да се осведомяват час по час относно заниманията на скаутите. Не понасяше капризните родители, които предявяваха изисквания и настояваха за специално отношение към техните единствени и неповторими момчета.

Затова семейство Буун не бяха научили грандиозната новина за змийското ухапване. След като се нахрани и Джъдж облиза купата му, Тео им разказа за случилото се.

Майка му се ужаси, а баща му го намери за забавно. Не познаваха Пърси и родителите му, а Тео чудесно описа какъв пакостник е той. След това им разказа за късния си нощен разговор с майора и накрая сервира новината, че е отстранен за два месеца като водач на патрул «Сокол».

— Това е абсурдно! — възкликна майка му.

Баща му, изглежда, беше съгласен. Половин час обсъждаха действията на Тео и решението на майора. Често спореха. По едно време Тео оповести:

— Мисля да се откажа от скаутството.