Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 35

— Е, Тео, изглежда, по време на поход в местност, известна като обиталище на медноглави щитомордници, патрул «Сокол» се е натъкнал на такава змия, при това голяма, и вместо незабавно да предприеме стъпки да избегне змията, направил обратното. Патрулът веднага се приближил, за да я огледа по-добре, а по едно време Пърси взел пръчка и решил да я дразни. Ти като водач на патрула в крайна сметка си проявил присъствие на духа да наредиш на всички да се отдалечат, но дотогава Пърси, който, всички знаем, не е най-благонадеждният член на отряда, някак е изгубил равновесие, политнал е напред, на практика върху змията, и тя го е ухапала. Достоверно ли обобщих ситуацията, Тео?

Тео сигурно би променил няколко думи, но моментът не беше подходящ да шикалкави. Майорът беше предал абсолютно точно най-важните моменти. Тео прехапа устна и отговори:

— Да, сър.

Още една дълга пауза. В далечината откъм лагерния огън се разнесе смях. Щастливци!

— Добре, Тео, представи си, че си адвокат. Каква ще е най-добрата ти защита?

Най-сетне, каза си Тео и поде на секундата:

— Разказът, който сте чули, представя достоверно случилото се, но има още няколко фактора. Първо, ние, естествено, се оглеждахме за медноглави щитомордници и повечето соколи имаха в раниците си комплекти за оказване на първа помощ в случай на ухапване. Неподходящи комплекти, но да кажем, че бяхме подготвени. Затова, когато наистина видяхме змията, при това толкова голяма и красива, просто нямаше как да не спрем да й се полюбуваме и точно това направихме. Човешко е, не мислите ли? В гората сте, търсите приключения, търсите вълнение и изведнъж ги намирате във вид на опасна змия. Направо не можете да повярвате на късмета си. На всяка цена трябва да спрете за секунда и да се полюбувате на змията. Всички го правят, поне всеки бойскаут. Да, приближихме се малко повече, но не съм въвлякъл патрула си в опасно положение. Нищо подобно. Там, където стояхме, змията не можеше да ни ухапе и не се движеше към нас. Не ни застрашаваше опасност. Да, може би бяхме твърде близо, но не в опасния обсег. Змията лежеше на тясна скална издатина и когато бавно се нави на кълбо — не знам със сигурност дали в отбранителна или в нападателна поза, защото откъде може да знае човек, — наредих на патрула да отстъпи назад. За секунда никой не помръдна, дори аз, но си личеше, че сме готови да си плюем на петите. После глупавият Пърси пристъпи напред с пръчка и реши да се позабавлява. Щом видях пръчката, му изкрещях да се дръпне, но буквално след части от секундата той вече летеше напред. Извади късмет, че змията не го ухапа по шията или по лицето.

Майорът слушаше внимателно и обмисляше всяка дума. Когато Тео приключи, настана поредната продължителна пауза в разговора, през която двамата се взираха във водата. Накрая майорът каза:

— Нужни са много неща, за да бъдеш водач, Тео. Обстойно планиране, способност да предвиждаш бъдещето и така нататък, но и хладнокръвие в битката. Научих го в действителните сражения, когато ми се налагаше да вземам решения на живот и смърт за броени секунди. Не си действал своевременно, Тео. Трябвало е незабавно да се махнете от там.