Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 34

Към девет вечерта се зададоха фарове. Майорът се връщаше от болницата. Застана пред отряда близо до лагерния огън и ги осведоми за състоянието на Пърси. Кракът му бил много подут и се чувствал доста зле, но бил в съзнание и се очаквало да се оправи. Щял да постои няколко дни в болницата, а после щели да го изпишат и да го изпратят у дома. Лекарят се притеснявал най-много за увредената кожа около ухапаното място. Имало мъртва тъкан и сигурно щели да останат белези.

След това майорът вечеря набързо и помоли останалите членове на патрул «Сокол» да се отделят заедно с него малко по-надолу по езерото. Седнаха на пънове, недалече от мястото, където вълните тихичко се плискаха в скалите на брега. Имаше пълнолуние, беше красива нощ и би следвало да няма никакви проблеми.

Тео обаче подозираше неприятности.

Майорът помоли Уди пръв да разкаже какво се е случило. Уди предаде вярно и точно срещата с медноглавия щитомордник. Когато приключи, майорът го изпрати да се връща в лагера. След това Кал разказа своята версия и си тръгна. Последваха го Филип, Оливър и останалите.

Накрая Тео остана сам. Бяха само двамата с майора, който в този миг се взираше в отражението на луната в езерото.

— Съгласен ли си с всички, Тео? — попита той.

— Да, сър — отвърна Тео без колебание.

Майорът се извърна и седна до Тео на дънера.

Прокашля се и попита:

— Какво си длъжен да направиш като водач на патрул, когато хората ти се натъкнат на опасно животно?

— Зависи какво е животното — отговори Тео.

— В конкретния случай е отровна змия.

— Трябва веднага да предупредя патрула да се отдръпне от змията и да напусне мястото по най-бързия начин.

— Ти това ли направи, Тео?

Тео преглътна мъчително и отговори:

— Не, сър.

— Веднага ли позна, че змията е медноглав щитомордник?

— Да, сър.

— Колко отровни змии има по тези места?

— Три. Медноглав щитомордник, коралова змия и кротал.

— И научи това, докато учеше за отличието си по естествознание ли?

Тео беше гледал достатъчно филми за Пери Мейсън и действителни съдебни процеси, за да съзнава, че майорът се готви да нанесе съкрушителния удар.

— Да, сър — бавно отговори момчето.

Настана дълга мъчителна пауза, докато двамата гледаха озареното от лунната светлина езеро. Тео беше в очакване на следващите думи на майора. Накрая той каза: