Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 32

— Най-добре се свържи с майора по радиостанцията.

Уди, помощник-водачът, беше окачил радиостанцията на колана си. Свърза се с лагера и осведоми майора, че имат нещастен случай.

— Какво да правим? — попита Уди.

— Къде сте? — попита майорът в ефир.

— Току-що тръгнахме от върха.

— Значи сте на около три километра. Тръгвам. Кажи на Тео да обработи раната.

— Добре.

Тео вече беше извадил аптечката си. Беше напрегнат и когато чу «да обработи раната», коремът му се сви.

Бо, смешникът, се обади:

— Змиите винаги са по двойки.

И всички скаути откачиха от страх. Започнаха да се озъртат като обезумели, не забелязаха нищо и после отново насочиха вниманието си към Пърси.

Тео се опита да овладее положението. Приклекна и каза:

— Така, първо трябва да легнеш неподвижно, ясно ли е?

Пърси отново изврещя. Риташе и се гърчеше от болка и страх.

— Направи нещо, Тео, направи нещо! — пищеше той.

— Просто лежи и дръж главата си нависоко. Главата ти трябва да е по-високо от ухапаното място, разбра ли?

Пърси явно схвана и се постара да се отпусне. Облегна се на лакти. По бузите му се стичаха сълзи.

— Трябва да направиш разрези върху следите от ухапването, нали, Тео? И после да изсмучеш отровата?

— Не, при ухапване от змия не се постъпва така! — възрази Тео.

— Напротив! — настоя Уди. — Гледах по Ю Туб.

— И аз — подкрепи го Филип. — Освен това беше голяма змия с много отрова. Ако не се изсмуче бързо, ще трябва да му отрежат крака.

Пърси отново нададе вой.

— Защо не млъкнете! — викна Тео.

Оливър коленичи срещу Тео. Вече беше отворил комплекта за случай на змийско ухапване и беше готов за действие.

— Виж, Тео, прочетох инструкциите. Ясно е казано, че трябва да се направят разрези върху следите от двата змийски зъба с ето този малък бръснач. — Той вдигна бръснача — беше не повече от два сантиметра и половина, но изглеждаше огромен. Оливър продължи: — Правиш Х-образен разрез върху всяка следа от змийски зъб, после пъхваш тръбичка за изсмукване, за да издърпаш отровата.

— Защо преди това не ме застреляте? — простена Пърси, отново облян в сълзи.

— Това е старият начин за действие при ухапване от змия — заяви Тео. — Но комплектът ми за случаите на змийско ухапване е чисто нов.

— Пет пари не давам.

— Според мен трябва да се сложи турникет на пет сантиметра над ухапването — притече се на помощ Филип.

— Някой друг да изтърси поредната глупост? — сряза ги Тео.

Оливър погледна към Пърси и каза:

— Виж, Пърси, според мен трябва да изтеглим отровата. Тя обаче е в твоя крак. Какво мислиш?

— С мен е свършено, щом завися от вас, смотаняци такива! — Затвори очи и простена: — Тео, вие ми се свят!

— Дръпнете се! — нареди Тео. Бързо уви раната със стерилна превръзка и я залепи с лепенка. Пърси хленчеше, но поне беше престанал да се мята и да рита. — Ето какво ще направим. Трябва да го върнем в лагера, а после да го закараме в болницата. Ще го носим внимателно по пътеката, докато пресрещнем майора. Старайте се ухапаното място да е по-ниско от главата му. Филип, ти тръгни напред и се оглеждай за змии.