Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 30

Когато патрул «Сокол» напусна лагера, всичките осем бойскаути носеха раници с вода, храна и аптечка за първа помощ. Врагът беше някъде там и ги чакаше, но скаутите бяха подготвени. Майорът ги предупреди да внимават и ги инструктира да се върнат точно в четири следобед. Беше окачил на колана си портативната радиостанция и очакваше да му се обаждат на всеки час.

Ала змиите или се криеха, или бяха твърде уплашени, за да нападат соколите, затова походът преминаваше без никакви драми. На върха Тео и хората му насядаха по скалите и се загледаха в прекрасното езеро, похапвайки крекери със сирене. Тео, мъдрият стар историк, им разказа за градчето Колдуотър, наводненията и как то още си е там, на шейсет метра дълбочина, един цял потопен град. Уди го обвини, че лъже. Подеха спор, счепкаха се и накрая се обзаложиха на един долар. Тео нямаше търпение да се върнат в лагера и майорът да потвърди историята му.

Докато се спускаха, предвождани от Тео и с двама-трима ленивци на опашката, спокойният следобед се преобрази светкавично, щом Пърси се провикна:

— Щитомордник!

Във всеки бойскаутски патрул има поне едно момче, което все ще оплете конците. Някой, който не си е взел чорапи и бельо, който събаря автомата за вода, забравя си фенерчето и тоалетната хартия, плаши се посред нощ, прилошава му и повръща близо до палатките, прегаря палачинките, оставя неизмити мръсните съдове, допуска лагерният огън да угасне, завинаги си остава новак, защото не е достатъчно умен да напредне, не откликва на никакво предизвикателство и е готов на всякакви глупости, за да докаже, че е готин или храбър.

И си мисли, че медноглавият щитомордник е играчка.

В патрул «Сокол» това дете беше Пърси.

На скална издатина близо до една канара наистина имаше медноглав щитомордник — дълъг и тънък, застинал за миг и вперил гневен поглед в хората, които го зяпаха. Осмината скаути се бяха подредили в напрегнат полукръг и невярващо се кокореха срещу смъртоносното създание, което допреди секунда за тях съществуваше единствено в албумите по естествознание. В действителност изглеждаше много по-страховито. Опасността си е опасност, но цветът и шарките на змията бяха поразителни. Беше медночервена и лъскава, сякаш искреше на слънце.

Беше на около три и половина метра от тях, безопасно разстояние, и не показваше признаци, че се готви да ги нападне. Момчетата явно не възнамеряваха да се приближават към змията, поне за момента. Тео знаеше, че скаутите трябва да се отдръпнат и да се махнат от това място. Съзнаваше, че като водач на патрула е негова отговорност да им нареди да отстъпят по-далече от опасността. Съзнаваше го, но просто не можеше да откъсне очи от змията.