Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 31

— Наистина ли е медноглав щитомордник? — попита някой.

— Разбира се — отвърна Уди. — Погледни цветовете и шарките, виж триъгълната глава. Там е отровата.

Уди беше имал няколко неотровни змии и знаеше за влечугите повече от всеки друг, макар че в момента групата явно включваше и експерти.

— Струва ми се голяма за щитомордник — подхвърли друг.

Естествено, как не.

— Според мен е мъжка — додаде трети.

— При змиите не си личи — поясни Уди. — Трябва да ги вдигнеш и да погледнеш отдолу.

— Хайде да я вземем — предложи Пърси.

— В никакъв случай! — кресна Тео и дори мисълта да доближат змията накара всички да направят крачка назад.

Нерешителното мълчание продължи още няколко секунди, после змията, вероятно усетила опасността, която я застрашава, бавно се нави на кълбо в отбрана. (Дали пък не беше в нападение?) Вирна глава, сякаш ей сега ще се метне напред, а лъскавото й черно езиче се стрелкаше във въздуха.

— Майчице! — възкликна някой.

— Отдръпнете се.

Вместо това Пърси реши да докаже или смелостта, или глупостта си, като внезапно пристъпи към змията. Държеше пръчка, един крив клон от дърво, с който замахна към нея.

— Назад, Пърси! — извика Тео.

— Глупак такъв! — провикна се и Уди.

Филип се пресегна и сграбчи ръката на Пърси, който направи още крачка напред, стиснал пръчката. Змията мълниеносно се стрелна към пръчката и не уцели. Бързината й беше смайваща и дори Пърси се стъписа за секунда.

Случилото се след това щеше да се обсъжда месеци наред и да се помни с години. Пърси се кълнеше, че Филип, момчето, което стоеше най-близо до него, някак си го спънало и той полетял към змията и се пльоснал зле. Филип се кълнеше, че се е опитал да сграбчи рамото на Пърси, който, вече изгубил равновесие, просто паднал. Тъй като останалите шестима скаути бяха приковали поглед в змията, те не бяха сигурни какво е тласнало Пърси напред. Но като го знаеха какъв е, заеха страната на Филип.

Пърси изкрещя ужасено, когато се строполи долу и се търкулна към змията. Изпищя, когато усети острите зъби. Змията го ухапа по месестата част на десния прасец, по средата между глезена и коляното. В мига на ухапването Пърси беше на четири крака и се опитваше панически да избяга. Тогава вече всички крещяха нещо и насред повсеместната паника медноглавият щитомордник се плъзна между две скали и изчезна.

Пърси беше по шорти като всички останали момчета и след броени секунди на десния му прасец се появи издутина с големината на топка за тенис. Той врещеше, ревеше и се гърчеше ужасено. Уди го завлачи върху тревата, а другите скаути го оградиха, смаяни от разигралата се пред очите им сцена.

Беше сбъднатата бойскаутска мечта. Истинско ухапване от змия, съвсем на живо, ама на чужд крак. Просто да не повярваш!

— Направи нещо, Тео! — провикна се Пърси, хлипайки. — Бързо! Умирам!

Тео единствен в патрула си имаше значка за оказване на първа помощ, освен това беше водачът. Всички погледи изведнъж се оказаха вперени в него. Той погледна към Уди и каза: