Читать «Невинност» онлайн - страница 55

Този път избегнах веца под парка, защото във вечерната смяна работеха повече хора, отколкото в нощната, и бе рисковано някой да не ме види. Реших да мина през работните шахти, свързващи тунелите на транзитната система с отводнителната канализация и служещи да се ускори оттичането на водата при наводнение. Слязох в една от тях - дълга десет метра тръба и метър и петдесет в диаметър - недалеч от парка. Когато наближих дъното, бърз влак изтрещя в мрака под мен, което означаваше, че разполагам поне с три минути до преминаването на следващия. За това време трябваше да извървя сто метра в тунела на метрото, като внимавам да не попадна върху третата релса, по която минаваше ток, преди да стигна до аварийния изход, който по широко стълбище извеждаше до изоставен павилион над земята.

Често такива аварийни изходи бяха безполезни за мен, тъй като водеха до метростанции или до други обществени места. Този обаче преди стигаше до оръжейния магазин на

Петдесет и седма улица, съборен преди девет години при една от поредните кампании за благоустрояване. Беше предвидено на освободения терен да се построи жилищна сграда с апартаменти на достъпни цени. Докато се одобряваше амбициозният архитектурен проект, беше изграден временен павилион, който да помещава изхода на аварийното стълбище от метрото. В последвалите трудни времена общината не бе успяла да намери средства за строителството и павилионът си стоеше още там с отключена от вътрешната страна врата.

Трябваше да пресека една неголяма улица, да измина кратко разстояние по нейна пряка, после идваше оживен булевард, след което тесният проход между две големи стари сгради щеше да ме отведе зад къщата на Гуинет. Само прекосяването на булеварда беше притеснително - с всичките му улични лампи и фарове на минаващи коли. Но с маската за ски, качулката и ръкавиците бях добре екипиран и единственото, което предизвиках, бе сърдитият клаксон на нетърпелив шофьор.

На гърба на сградата от прозорците на първия и третия етаж струеше мека светлина. Докато се качвах по противопожарната стълба, с облекчение видях, че завесите към апартамента на мъжа със синия копринен халат са затворени докрай.

На последния етаж долната половина на прозореца бе оставена отворена, а спалнята зад него беше тъмна. На отсрещната стена през вратата се виждаше коридорът, в който кристалният полилей рисуваше геометрични фигури по стената с отблясъци в синьо, индигово и червено.

Щом се прехвърлих през перваза и влязох в стаята, веднага разбрах, че нещо не е наред.

27

Бях живял три години с баща ми, вече бях на единайсет и всеки ден научавах, че градът бе посвоему гора, през която хората от нашия вид можеха да се придвижват незабележимо като лисици в обрасъл с папрати лес...