Читать «Невинност» онлайн - страница 56

В два часа една нощ влязохме в склада за храни, управляван от църквата „Свети Себастиан“. Баща ми бе отключил с ключа, с който се бе сдобил съвсем легално от един човек, който, макар и да се страхувал от него, поне не го мразел (повече за него по-късно). Когато складът беше затворен, прозорците му бяха закривани с щори от стоманени ленти -предохранителни мерки срещу крадци, - което ни позволяваше да светнем няколко лампи без риск да събудим подозрение у минаващ полицейски патрул.

Сградата служеше едновременно като хранителен склад и магазин за вещи втора употреба, като двете помещения бяха свързани с вътрешен проход с арка. Баща ми имаше позволение да облича себе си - а сега и мен - от наличните дрехи в магазина. Преди да напълним раниците си с консерви и пакетирани храни, възнамерявахме да подберем панталони и пуловери за мен, защото растях бързо.

Магазинът за вещи втора употреба предлагаше не само дрехи, но и използвани мебели, овехтели от четене книги, сидита и дивидита, стари играчки, съдове, декоративни предмети.

Тази нощ сред вещите открих музикална кутийка, която ме очарова. Беше от дърво, красиво боядисана и лакирана, но онова, което най-вече ме привлече, бяха четиримата миниатюрни танцьори на капака. Десетсантиметровите изкусно издялани фигурки с всички детайли по тях включваха принцеса с дълга рокля и тиара и принц с официално облекло и корона. Въпреки отличната изработка имаше нещо гротескно в композицията - принцът и принцесата не танцуваха един с друг, а имаха чудновати партньори. Принцът бе обгърнал жаба с изпъкнали очи, сякаш готов да започне да валсира. Принцесата пък бе в прегръдката на същество с глава, торс и ръце на човек, ала с кози крака и копита, а също с кози уши и рога; изглеждаше особено нелепо заради накривения венец от зелени листа на главата му

След като навих ключа и натиснах копчето, двете странни двойки започнаха да танцуват на музиката, като се въртяха в кръг и едновременно с това описваха осморки. Засмях се; баща ми обаче наблюдаваше без сянка от усмивка, с необичайно за него мрачно изражение.

- Тя танцува с гръцкия бог Пан - обясни той, - а принцът с нещо по-ужасно.

- Забавни са.

- Не и за мен.

- Нима не ти харесват?

- Това не е валс - отсече баща ми.

- Не е ли?

- Променили са го във валс.

- А какво е било преди това?

Танцьорите се въртяха и въртяха.

- Променили са го като подигравка - промълви баща ми.

Вътре в кутийката цилиндърът се въртеше и произвеждаше механична музика. Отначало тя ми се стори искряща и ефимерна, ала впоследствие започваше да звучи твърде смущаващо.

Усещането, което създаваше, бе за някаква гротеска, пропита с насилие и омраза. Темпото се ускоряваше непрестанно, кралската двойка и партньорите й се въртяха все по-бързо, докато вече дори не танцуваха, а се мятаха в лудешки вихър.

Баща ми затвори кутийката и музиката се изключи. Измъкна малкото стоманено ключе, което навиваше механизма, и го пъхна в джоба на панталоните си.

- Нима го вземаш? - учудих се. - Защо?

- За да не може да бъде пускана.