Читать «Невинност» онлайн - страница 46

Сред нещата, които баща й се бе постарал да й осигури, били осем удобни апартамента, разположени в хубави квартали - включително този, в който закусвахме сега. Такъв начин на живот с постоянна смяна на жилището й гарантирал и постоянна смяна на гледката -немалко преимущество при нежеланието й да излиза. Освен това един от аргументите на баща й бил да й осигури необходимата сигурност - ако поради вродената си грациозност и красота на елф (която тя отричаше да притежава) привлечеше вниманието на някой извратен тип, тя лесно можеше да изостави апартамента, който обитаваше в момента, и моментално да се пренесе в друг. Също така пожар или някакво друго бедствие не биха я оставили бездомна за повече от час - важно преимущество, при положение че социалната фобия на Гуинет се задълбочеше с годините. Тя можеше да смени жилището си и в случай че добронамерени съседи станеха много настоятелни в опитите си за общуване.

Гуинет се изправи, за да вземе каната от кафемашината.

Нощта вече си отиваше от града, още половин час и първата светлина щеше да обхване улиците му.

Отказах второ кафе.

Въпреки това тя ми наля.

Като се върна на стола си, заяви:

- Преди да си тръгнеш, имаме да изясним някои въпроси.

- Въпроси?

- Ще се срещнем ли пак?

- Ти искаш ли?

- Да, много - отговори тя.

Тези две думи прозвучаха в ушите ми като божествена музика.

- Тогава ще се срещнем - казах. - Ами твоята... социална фобия?

- Засега не си я възбудил.

- Как така?

Тя отпи от кафето си. Халката със сребърната змия, също така деликатна като носа, който украсяваше, проблесна, когато пламъкът на свещта потрепери, и като че се задвижи в един непрестанен кръг.

- Не знам - каза тя. - Може би следващия път ще се отвърна от теб, ще избягам и ще искам да бъда сама завинаги.

Втренчи се право в мен, но аз бях твърде далеч от свещта, за да види тя нещо повече от фигура с качулка и ръкавици, а под качулката - нищо повече, отколкото ако бях самата смърт.

- Ела довечера в седем - предложи. - Ще вечеряме. И ще ми разкажеш повече за себе си.

- Никога не излизам преди полунощ. Опасно е.

След кратка пауза Гуинет промълви:

- Изпитваш ли надежда?

- Иначе отдавна да бях сложил край на живота си.

- Вяра и доверие в единство могат да дадат отпор на всякаква опасност. Боиш ли се от смъртта, Адисън?

- Не и от собствената си смърт. Не както хората се боят от смъртта в книгите. Понякога се тревожех, че баща ми ще умре. И когато това стана, загубата и болката бяха по-тежки, отколкото си ги бях представял.

- Искам да чуя за баща ти и за живота ти на вечеря - заключи тя.

Усетих как сърцето ми набъбва, но не от скръб, както след смъртта на баща ми, а от сложни чувства, при това без да натежава. Напомних си, че сърцето може да бъде лъжовно, ала бях сигурен, че точно сега не ме лъже.