Читать «Невинност» онлайн - страница 45

- Може би винаги си бил наясно с всичко важно, но ще ти е нужен цял живот да откриеш какво знаеш.

Макар че ми се искаше тя да обясни какво има предвид, по-голямото ми желание беше да чуя повече за нейното минало, преди наближаващата зора да ме подгони под земята. Подканих я да продължи.

Богатият й овдовял баща проявявал съчувствие към състоянието й и подозрение към психолозите, така че предпочитал да й угажда пред това да я принуждава да се подлага на лечение. Като дете Гуинет била преждевременно развита в умствено отношение, самоука и емоционално зряла не за възрастта си. Живеела сама на последния етаж в имението на баща си в центъра на града зад заключена врата, за която само тя имала ключ. Храна и други неща били оставяни пред вратата й, а когато апартаментът й се нуждаел от основно почистване, се оттегляла в уединена стая, която чистела единствено тя, за да изчака, докато персоналът си отиде. Сама се перяла, сама си оправяла леглото. В продължителни периоди от време освен хората по улицата, които наблюдавала от прозорците си на четвъртия етаж, не виждала никого - само баща си.

Малко преди тринайсетия си рожден ден в едно списание попаднала на статия за стила готика и снимките я очаровали. Разглеждала ги с дни. По интернет видяла и други образи на момичета, последователки на въпросния стил, и й се струвало, че те излъчват особено величие. Накрая стигнала до извода, че ако се промени из основи, ако се появи една нова Гуинет, различна от онази, която винаги е била, Гуинет, която отрича на света каквато и да е власт над нея и предизвиква този свят със самата си външност, може би ще е в състояние да излезе отново навън. Тъй като от години не била виждала слънце, кожата й била бледа като венчелистчетата на лилия. Коса, намазана с гел, стърчаща във всички посоки, изобилие от черна спирала върху миглите, още грим, пиърсинги, очила и фалшиви татуировки на опакото на дланите й - това било нещо повече от костюм; това било един вид смелост. Установила обаче, че твърде ексцентричният готически стил привличал внимание, каквото тя не желаела, но скоро намерила идеалната среда. От тогава нататък можела да живее и извън апартамента си, макар че не излизала често, избягвала тълпите, предпочитала тихите улици и се чувствала най-комфортно нощем или в лошо време.

Баща й, също толкова далновиден, колкото и отдаден на дъщеря си, се погрижил за нейното бъдеще, та да може тя да е напълно осигурена след смъртта му - разумна стъпка, като се има предвид, че починал преди нейния четиринайсети рожден ден. Като се съобразил с факта, че Гуинет и на осемдесет години щяла все така да страни от света, че увереността и свободата, които получила от готическата си дегизировка, винаги щели да бъдат ограничени, той създал мрежа от доверителни фондове, за да гарантира доживотната й издръжка. Предвидено било също така тя да може да се ползва от фондовете при минимален контакт с управляващите ги, и по-точно се налагало да контактува само с един човек - Тийг Ханлън, най-близкия приятел на баща й и единствения, на когото той се доверявал напълно. След убийството на баща й Ханлън станал неин законен настойник, докато навършила осемнайсет. Щял да бъде първопоставен довереник на взаимносвързаните фондове до своята или до нейната смърт - която се случела по-напред.