Читать «Невинност» онлайн - страница 48

Той избра едно дивиди от купчинката и го пъхна в плейъра. Без да съзнава, че около него кръжи мъглив, отиде до масичката и си наля равни дози портокалов сок и шампанско във високата чаша, отпи малко, после още веднъж и остави чашата върху подложка на друга масичка, редом с канапето.

В мига, в който мъжът седна, мъгливият атакува. Никога преди не бях ставал свидетел на такова нещо, нито пък баща ми или неговият баща, доколкото знаех. Явно мъгливите се стараеха да ограничават нападенията си само там, където няма свидетели и жертвата им е сама и уязвима. Макар само баща ми, неговият баща и аз да бяхме способни да виждаме тези създания, реакцията на плячката би дала на околните да разберат, че се случва нещо необикновено. Тялото във форма на серпантина рязко шибна мъжа и се уви около него, а той реагира като ударен от ток - цял се вцепени. Опита се да размърда притиснатите си ръце, ала не можеше, мъчеше се напразно да се надигне от канапето и отвори уста, сякаш за да изкрещи, ала от нея не излезе и най-слаб звук. Лицето му поаленя, чертите му се изкривиха в агония в един момент и преминаха към екстаз в следващия, очите му бяха изхвръкнали от страх, ала челюстта се отпускаше в знак на капитулация, а жилите на врата му бяха изпъкнали като въжета. Макар хищникът очевидно да нямаше уста, помислих си, че все някак ще го погълне. Вместо това обаче мъжът погълна него против волята си. Мъгливият се шмугна в немия писък, притиснат до устата му. Създанието вече не бе просто оформена мъгла. Сега изглеждаше мускулесто и яко като питон и се набутваше навътре в човека настойчиво и безпощадно. Бузите на мъжа се издуваха от масата му, след това се изду и гърлото му, докато мъгливият се спускаше надолу към хранопровода му. Поглъщаше още и още от тялото, което вече отпусна ръцете му, но макар да бяха свободни, човекът не предприе никакво действие с тях, само ги стискаше в юмруци и удряше с тях канапето и себе си.

Мина ми през ума да строша стъклото, да се притека на помощ на жертвата, ала интуицията ми ме възпря. Не че се боях за живота си, но бях наясно, че няма да мога да се преборя с мъгливия по-ефективно, отколкото с облак дим. Случилото се тук бе нещо по-различно от обичайния сблъсък между хищник и плячка. Макар да не бях видял как мъжът е насърчил мъгливия да го нападне и бях свидетел, че не си даваше сметка за опасността преди атаката, всеки миг от борбата му бе изпълнен не само с уплаха и ужас, но и със същата доза сладостно примирение, сякаш приемаше мъгливия колкото със страх, толкова и с удоволствие.

Опашката на създанието се изниза и скри между устните на мъжа, гърлото му грозно се изду за последен път и той се отпусна назад върху канапето изтощен и с посивяло лице. След по-малко от минута цветът му започна да се връща. Дишането му се нормализира. Седна изправен и се огледа, объркан и несигурен какво изобщо се бе случило.

Въпреки че бях свидетел на цялото събитие, не знаех какво означаваше то. Бях почти убеден обаче, че мъгливият още беше жив и вече се хранеше като паразит вътре в човека, а гостоприемникът му в синия копринен халат сякаш бе забравил гнусното проникване и не си даваше сметка какво се е заселило в него.