Читать «Невинност» онлайн - страница 41

19

Адресът, който момичето ми даде, беше в съседство с Крайречния парк. Гуинет живееше в квартал с красиви сгради - някои тухлени, други от варовикови плочи, с изглед към парка. Половината от тях бяха еднофамилни. Тя обитаваше четвъртия етаж на къща, разделена на отделни апартаменти.

Паркът беше изграден върху дълбок масивен бункер, под който имаше водноелектрическа централа - ВЕЦ 6. Първоначално тя била построена на открито, но впоследствие с цел облагородяване на квартала я скрили в бункера и отгоре построили парк. Входът за работниците, както и смукателните и изпускателните вентилационни проходи бяха по протежение на кея край реката. Също както и в библиотеката, във ВЕЦ 6 можеше да се проникне по един страничен отводнителен канал през пода, предвиден, в случай че се пробиеше някоя от тръбите под налягане на водопровода, снабдяващи парните котли, които пък захранваха парните генератори.

Когато влязохме през шахтата, бяхме нащрек за дежурни служители, макар че, откакто централата не работеше с пълния си капацитет, малцина вече идваха нощна смяна. Шахтата се намираше в западния край на съоръжението - зад парни котли, турбини, генератори и трансформатори, и работниците рядко бяха принудени да идват на това тъмно място. На трийсетина метра имаше врата, водеща към спираловидно стълбище - резервен авариен изход.

Бях инструктирал Гуинет да се насочи директно към вратата, докато аз поставях капака на шахтата обратно на мястото му. Ключът към това да се движиш незабелязан бе бързината. Нямаше защо да се тревожим, че ще вдигнем шум, защото боботенето на турбините, генераторите и помпите ни осигуряваше прикритие.

На стълбището, когато затворихме звукоизолиращите врати, шумът рязко спадна и докато се изкачвахме завой след завой, все повече отслабваше.

С естествената си грация Гуинет леко взе стъпалата, като че не стъпваше по тях, а бе носена от повей, който аз не можех да почувствам.

Притеснявах се, че светлината бе достатъчно силна, за да бъда видян под качулката ми, в случай че момичето погледнеше назад, затова държах главата си сведена надолу. Щеше ми се това неочаквано приключение да продължи още и още, да мога възможно най-дълго да споделям нощта с нея.

След като вратата пред най-горното стъпало се отвори, попаднахме в нещо като склад за косачки и друго оборудване, нужно за поддръжката на парка. С фенерчетата си открихме изхода.

Последвах Гуинет навън, но съобразих навреме да подпра вратата, така че да й попреча да се затвори. Като авариен изход от ВЕЦ 6 тя винаги можеше да бъде отворена отвътре, но не и от външната страна - там трябваше ключ. А аз нямах ключ. В парка живееха бездомници и макар повечето да бяха плашливи и да не напускаха убежищата си сред храстите, от време на време се срещаше по някой войнствено настроен и агресивен - дали поради душевно заболяване, дали поради наркотици, или пък и двете.