Читать «Невинност» онлайн - страница 40

За таксиметровия шофьор обаче, който явно живееше на принципа „ни чул, ни видял“, очевидно не представлявахме интерес. Колата профуча, без да намалява скорост, а ние се шмугнахме в спасителната тъмнина на пряката.

Там отново се спрях и погледнах нагоре тъкмо когато ходещият по корниза завиваше зад ъгъла. Мъжът преспокойно прекрачи от северната към източната стена на сградата, наглед без да се притеснява, че може да направи погрешна стъпка - сякаш и по въздуха ходеше със същата увереност, както по земята.

След като направи тази пъргава маневра и мина от страната на тъмната алея, осъзнах, че той не е самоубиец, а е един от ясноликите. Светлината му не бе видима на фона на по-ярката улица, но откъм пряката, потънала в сенки, той вече сияеше, стъпил на корниза.

Бях виждал яснолики на необичайни места да правят смайващи неща, но до онзи момент не бях зървал някой от тях да върви по перваз. То се знае, тогава още бях сравнително отскоро в града.

Как да опиша яснолик на онези, които не могат да ги виждат? Светлината, за която говоря, не е ярка като трасиращ лъч, а меко сияние; тя няма конкретен източник, а струи равномерно от тях - от главата до петите. Веднъж ми хрумна фразата „вътрешна светлина“, но тя предполага, че са прозрачни, а те не са такива, масивни са като всички останали. Освен това и дрехите им изпускат мека светлина също като кожата и косата им - сякаш са избягали от научнофантастичен филм, в който са били жертва на радиация. Наричам ги яснолики, защото първите необясними създания, които видях като дете, бяха мъгливите и когато след време зърнах две от тези лъчисти същества на една окъпана от лунна светлина ливада, хрумна ми названието яснолики като противоположност на мъгливите.

Те не бяха призраци. Ако бяха нещо тъй просто като духове на покойници, баща ми тъкмо така би ги и нарекъл. Той също можеше да ги вижда, но малко се напрягаше, като станеше дума за тях, и по принцип гледаше да не насърчава подобни разговори. Ясноликите не се стремяха да плашат хората - те не подрънкваха с вериги, не пращаха студен полъх с присъствието си, нито разхвърляха мебели наоколо, какъвто е обичаят на полтъргайстите. Не бяха огорчени или гневни, каквито са описвани призраците. Понякога се усмихваха, понякога биваха сериозни, но неизменно излъчваха ведрост. Въпреки че бяха невидими почти за всички, вярвах, че са живи колкото мен самия, макар намеренията и целите им да ми бяха неизвестни.

В това време баща ми беше открил вход към канализацията на тъмната уличка и бе отместил настрани капака на отводнителната шахта с инструмент, който сам бе измайсторил. Извика ми, че рискувам живота и на двама ни с мотаенето си, и аз неохотно се отвърнах от спектакъла горе. Преди да се спусна по стълбата към страничния канал обаче, хвърлих един последен поглед към сияещия яснолик, който можеше безстрашно да ходи по високи первази, докато на мен ми се налагаше вечно да се промъквам със страх по тъмни и криволичещи задни улички.