Читать «Невинност» онлайн - страница 39

Две седмици след пристигането ми в града, след като баща ми ме спаси от подпалване и ме взе под своята закрила, бяхме на мисия за попълване на запасите си от хранителни продукти в часовете, през които повечето хора спят най-дълбоко, и за пръв път видях ходещ по перваз.

Баща ми ми отвори очите за начините, по които индивиди от нашия вид трябваше да действат в големия град, разкри ми подземната мрежа от тунели, тренирахме техники на прокрадване, които ни правеха невидими, наставляваше ме как да се промъквам незабелязано с грацията на призрак, способен да минава през стени.

Той беше успял да се сдобие (как - ще обясня по-късно) с ключ от склада с храни на католическия храм „Свети Себастиан“. Тъй като църквата раздаваше храна на нуждаещите се, а баща ми притежаваше ключа съвсем легално, ние не се чувствахме крадци, когато влизахме в склада след края на работното му време, за да попълним запасите си от продукти.

В нощта, за която говоря, когато излязохме от склада в уличката зад него, видяхме, че върху капака на отводнителната шахта, където бе най-близкият вход към нашия подземен рай, е паркиран камион на електрическата компания. Двамата работници очевидно бяха в трафопоста зад камиона, от отворените прозорци на който се чуваха гласове и излизаше лъч светлина.

Забързахме по уличката към следващата пресечка, преди някой да успее да ни види. Надявахме се там да открием друг вход към канализацията. За тази цел трябваше да прекосим ярко осветен булевард с шест платна и това ни притесняваше, макар че в този нощен час градът беше безлюден. Баща ми огледа улицата, не забеляза превозни средства и ми направи жест да го последвам. Когато наближавахме островчето, разделящо шестте платна на по три в западна посока и три в източна, видях как мъж ходи по перваз на четвъртия етаж на близката сграда. Гледката ме накара да се закова на място, защото помислих, че възнамерява да скочи.

Въпреки студеното време мъжът бе по синя болнична униформа, или поне изглеждаше като такава. Первазът не беше широк, но той вървеше по него безгрижно, сякаш не го засягаше какво ще му се случи. Погледна надолу към улицата - дали към нас, или не, не можах да определя, но също така надигна и глава нагоре, към по-високите етажи на сградите от отсрещната страна на улицата, сякаш търсеше нещо.

Осъзнал, че стърча върху островчето, баща ми се спря, извърна се назад и ме подкани да побързам.

Вместо това аз му посочих ходещия по перваза.

- Виж, виж!

Вече бях решил, че мъжът в синьо не е безумец, както ми се бе сторило в началото, и че за да се движи така уверено по тесния перваз, нищо чудно да бе цирков артист, който бе свикнал да ходи по опънато нависоко въже. Вероятно тесният перваз за него далеч не бе толкова сериозно предизвикателство като рискованите номера, които бе изпълнявал пред възхитената публика по целия свят.

На една пресечка разстояние зад ъгъла зави такси със скорост, с каквато шофьорът не би и помислил да кара през деня. Блясъкът на фаровете ми припомни, че сме изложени на опасност. Ако това бе полицейска кола, гледката, която представлявахме - мъж и момче, нахлупили качулки, приведени под тежките раници на гърбовете си, устремени към тъмната пряка в този час, - би предизвикала основателно подозрение и почти сигурно полицаите щяха да ни спрат.