Читать «Невинност» онлайн - страница 36

Докато се отдалечавах, ми се счу потропване отвътре по стъклото на витрината, но си наложих да мисля, че или не е оттам, или просто съм си въобразил звука.

Хладната нощ ставаше все по-студена. Мръсножълтата луна се носеше ниско и бавно потъваше в небето. Откъм реката корабна сирена изсвири три пъти тъй меланхолично, сякаш звучеше в памет на изгубилите живота си в тези води.

Заоглеждах се за място, където да се скрия, преди да се е зазорило. Вместо това миг по-късно попаднах на двама мъже, които явно много искаха да подпалят живо човешко същество и тъй като останаха без първоначалната си жертва, се задоволиха с мен като приемлив заместител.

17

Върху перваза на големия ъглов прозорец в кабинета на куратора лежеше сгънат вестник. Докато чаках момичето да открие онова, което търсеше в компютъра, взех всекидневника и на светлината, идваща от града, прегледах заглавията: епидемия в Китай, война в Близкия изток, революция в Южна Америка, корупция по високите етажи на властта в правителството на САЩ. Не ми трябваха подобни новини и оставих вестника.

След като свали каквото й трябваше, Гуинет прибра в джоба си флашката и изключи компютъра. Остана на стола на убиеца, очевидно потънала в тъй напрегнати мисли, че запазих мълчание, за да не я смутя.

От ъгловия прозорец се загледах към страничната улица, пресичаща булеварда, към който гледаше главният вход на библиотеката. Виждах я по протежение на няколко преки.

С включени светлини, но без сирена по булеварда мина полицейска кола и зави вляво по страничната улица. До мен не достигна нито шумът от двигателя, нито скърцането на гуми, сякаш прозорецът, пред който стоях, се намираше в някакъв беззвучен сън. Когато пристигнах в града преди осемнайсет години, той бе много по-ярко осветен. Но в тези дни на недостиг на електричество, а и поради високата му цена сградите вече не се осветяваха така щедро като преди. Когато колата навлезе в сенчестия каньон между високите сгради наоколо, сумракът на нощта създаде илюзията за подводен град, в който полицейската кола бе като мигащ батискаф, спускащ се през океанските дълбини към някаква енигма.

Макар илюзията да трая само миг, обезпокои ме до такава степен, че ме побиха тръпки от страх, а дланите ми толкова се овлажниха, че трябваше да ги избърша в джинсите си.

Аз не мога да предвиждам бъдещето. Нямам способността да разпознавам поличби, още по-малко да ги интерпретирам. Но тази картина на студен удавен град резонира толкова силно у мен, че не можех с лека ръка да премахна усещането като незначително, но пък и не исках да се задълбочавам излишно върху него.

Уверих себе си, че онова, което ме е смутило, всъщност е полицейската кола, обърнах гръб към прозореца и заговорих в тъмнината на момичето:

- По-добре да се махаме оттук. Ако си откраднала нещо...

- Нищо не съм откраднала. Само копирах доказателства.

- За какво?

- За деянията на този убиец и крадец.

- Идвала си и преди при този компютър?

- Няколко пъти, макар че той не го знае.