Читать «Невинност» онлайн - страница 34

След известно време прекосих железен мост, предназначен и за превозни средства, и за пешеходци. По широката черна река далеч долу движещите се светлини на баржи и корабчета ми се виждаха напълно фантастични. Макар да знаех, че това са плавателни съдове, те ми изглеждаха по-скоро като светещи водни създания, плъзгащи се сънливо сякаш малко под повърхността, поели също като мен в неизвестното.

Пред очите ми се разкри ослепителна гледка - искряща фантасмагория, едновременно очароваща и ужасяваща, която можех да понеса само за кратко, примижавайки. Осветените кули на градския център се ширваха напред в редици от камък, стомана и стъкло, представляващи такава огромна маса, та човек имаше чувството, че земята под тях би трябвало да хлътне или целият свят да се наклони от тежестта им в нов ъгъл на въртене. Докато вървях над реката, можех да съсредоточа вниманието си върху нея и да избягвам ослепителната гледка пред себе си. Когато реката свърши и стигнах кея обаче, това вече не беше възможно. Изгърбеният мост ме поведе надолу, тогава вдигнах дръзко очи право напред и се заковах, стъписан от разкоша и изобилието пред себе си. Бях несретник с незначителни познания, дете, не притежавах почти никакви умения и стоях пред портите на град, който изглеждаше населен от могъщи вълшебни създания и за да бъдеш допуснат в него, се изискваха красота и дарби, а такива като мен въобще нямаха място тук.

За малко да се върна, за да заживея като плъх в някоя от изоставените фабрики от другата страна на реката. Ала нещо ме тласкаше напред. Нямам спомен как съм се озовал на пътеката, слизаща към брега, с парапета вляво и високата метър и двайсет бетонна стена вдясно, отделяща пешеходците от минаващите коли. Не си спомням и как съм завил на север при края на моста и съм изминал доста значително разстояние по кея към горното течение на реката.

Сякаш излязъл от транс, се озовах пред открит мол, павиран със специални тухли, подредени в рибена кост, осветен от лампи с украсени с орнаменти железни стълбове, с пейки, разположени край дървета в масивни саксии. От двете страни на мола имаше магазини и ресторанти, всичките затворени в три и половина през нощта.

Някои от витрините на магазините бяха тъмни, а други бяха меко осветени, за да покажат примамливото си съдържание. Никога преди не бях виждал какъвто и да било търговски обект, само бях чел за тях и бях разглеждал снимки по списания. Цялата търговска зона, съвършено безлюдна, ми изглеждаше не по-малко вълшебна от панорамата на искрящия като отрупан със скъпоценни камъни град, гледан от моста, и аз обикалях от магазин към магазин, смаян и очарован от разнообразните стоки.

Витрината на антикварен магазин за играчки беше изкусно подредена и осветена, като върху някои предмети беше акцентирано, а други бяха в полусянка, с падащи върху тях само отразени лъчи. Кукли от различни периоди, механични касички, автомобилчета и камиончета от чугун, укулеле с Попай, красиво ръчно изработено дървено люлеещо се конче и други интересни предмети привлякоха погледа ми.