Читать «Невинност» онлайн - страница 35

Марионетката в смокинга седеше в ъгъла с по-приглушено осветление. Лицето й бе съвършено бяло - с изключение на черните устни, на долната от които имаше алено като кръв мънисто, и на големите черни ромбове, окръжаващи очите. Главата й бе наведена напред, а устните - леко разтворени, сякаш се канеше да сподели тайна с голяма важност.

Отначало куклата ми се видя най-безинтересната от всичко изложено. Ала витрината бе дълга, а съдържанието й толкова възхитително, че се придвижих от ляво надясно, а после обратно до началото. Когато се върнах пред марионетката, тя седеше където си беше и преди, но сега светлината падаше върху нейното лице, а не върху дървеното конче отзад.

Съмнявах се, че греша. Преди това светлината бе фокусирана върху кончето. Очите в центъра на ромбовете, които в сянката бяха просто черни, сега на по-ярката светлина бяха изпъстрени с тънички алени нишки, излизащи радиално от зеницата към външния край на ирисите. Взираха се право напред и при цялата си странност бяха дълбоки и бистри и притежаваха нещо от тъгата на истински очи.

Колкото по-дълго стоях, срещнал този поглед, толкова по-силно безпокойство ме обземаше. Отново се придвижих от левия към десния край на голямата витрина, като си представях колко бих се забавлявал с изложените играчки. Бях стигнал някъде към средата, когато хвърлих поглед назад към марионетката, за да установя не само че още беше осветена, а и че очите й, преди малко вперени напред, сега бяха извърнати встрани и ме следяха.

Не видях към куклата да са прикачени някакви конци, така че не беше възможно да е управлявана от кукловод.

Вместо да продължа надясно, върнах се при марионетката. Очите гледаха в посоката, където бях миг по-рано.

Стори ми се, че мернах с периферното си зрение как лявата ръка на куклата мръдна. Сигурен бях, че преди беше с дланта надолу, а сега тя беше обърната нагоре. Наблюдавах я продължително, но марионетката остана неподвижна, бледа и без нокти, само с по две стави на пръстите вместо с три, сякаш бе ранен прототип на човек, отхвърлен заради неточни детайли.

Когато ги погледнах отново, черните очи с тънички червени нишки, вече ярки като неон, се бяха втренчили право в мен.

Отстъпих от витрината с усещането, че стоножки лазят по тила ми.

По онова време не познавах градовете, откритите молове или антикварните магазини за играчки, така че не можех да знам със сигурност дали изложените по витрините предмети не бяха механизирани, или пък не беше измислен някакъв трик, та да се заинтригуват зяпачите. Ала тъй като от всичко на витрината единствено марионетката се раздвижи и поради това, че видът й ме смути още преди да покаже признаци на живот, реших, че става дума за нещо по-сериозно от способ за привличане на купувачи и че по-нататъшното разглеждане на играчката ще е опасно.