Читать «Персепликуис» онлайн - страница 55

— Разбираш, че сме уморени — обърна се към гостилничаря тя. — Яздихме цял ден и трябва да станем рано сутринта. Просто искаме да прекараме нощта спокойно.

— Абсолютно! Но ще искате вечеря, нали?

Ариста хвърли поглед към Ейдриън, който кимна.

— Да, разбира се.

— Великолепно! Ще ви спретна нещо специално.

— Няма да е нужно. Не искаме да създаваме…

— Глупости — рече ѝ Айърс. — Ей, Ръсти! — викна той към двамата край огнището, които се бяха изправили и колебливо се приближаваха. — Тичай да кажеш на Инглъс да даде свинско.

— Свинско? — отвърна мъжът. — Как така ще ѝ сервираш пушено свинско! Бенджамин Брадък е отгледал първокласно агънце, дето го пази цяла зима и го храни като бебе.

— Мда, наистина сладко животинче — рече другият.

— Добре, добре, кажи му да го замъкне при Инглъс да го заколи.

— Колко ще платиш?

— Абе кажи му за кого е. Ако смее, нека дойде да иска пари от нея.

— О, това не е нужно — каза Ариста.

— Пазеше това агне за някакъв специален случай — с усмивка ѝ каза Ръсти. — Не виждам какво по-специално би могъл да очаква.

Вратата се отвори и влязоха останалите от отряда, отръсквайки снега от главите си и тропайки с крака. Веднъж намерил се вътре, Гаунт отпусна шлейфа на мантията си и отметна качулка, треперещ. Отправи се право към огъня и застана пред него с протегнати ръце, напомняйки на Ариста на гигантски паун.

Ръсти сръга приятеля си.

— Това е Дигън Гаунт.

— Велики Мар — рече Айърс, клатейки глава. — И само как е облечен, като крал. Той от вашата група ли е?

Ариста кимна.

— Чумата да ме тръшне — каза Ръсти, взирайки се сега към Ейдриън. — Този съм го виждал и преди. Това е шампионът на турнира, блъсна всички без Бректън, а него го пощади, щото не искаше да го убива — гледаше боеца с възхищение. — Щяхте да го повалите и него. Зная.

— Още кой е с вас? — запита Айърс, втрещен. — Наследникът на Новрон?

Ариста и Ейдриън се спогледаха.

— Стаите ни — къде са? — попита Олрик, отръсквайки качулка.

— Аз… ще ви ги покажа — гостилничарят грабна кутия ключове и пое по стълбите.

Докато се изкачваха по стълбите, Ариста хвърли поглед към мястото под тях и си припомни как бяха платили четиридесет и пет сребърни, за да спят там.

— Колко дължим за стаите?

Айърс спря, обърна се и се изкикоти.

Когато се изкачиха, той разпери ръце.

— Заповядайте.

— Кои стаи?

Айърс се ухили:

— Вземайте целия етаж.

— Колко? — попита Олрик.

Гостилничарят се изсмя.

— Няма да ви струва нищо. Не мога да ви взема пари. Ще ме обесят. Вие се настанявайте, а като стане готова вечерята, ще пратя да ви повикат.

Олрик се усмихна широко.

— Видя ли? Казах ти, че ще си струва да дойдем. Тук са много дружелюбни.

— За нея — рече Айърс, кимайки към Ариста, — всичко в града е безплатно.

Олрик се навъси.

— Това е много мило — рече тя, — но като се има предвид ситуацията ни, смятам, че пет стаи ще са достатъчни.

— Какво? Защо? — попита Олрик.

— Не смяташ, че трябва да оставим Магнус или Гаунт без надзор, не е ли така?