Читать «Персепликуис» онлайн - страница 54

Дъската над вратата на таверната бе посипана със сняг, но пак съумяваше да изглежда отблъскваща. Отвратително голямата уста, космати заострени уши и очичките на въпросния гном ги приветстваха.

Ариста спря, слезе от седлото и стъпи на прага.

— По-добре би било вие да останете тук, докато двамата с Ейдриън наемем стаи.

Олрик се изкашля и Ариста го видя да я пронизва с поглед.

— Двамата с Ейдриън познаваме града. Така ще стане по-бързо каза му тя. — Ти беше този, който искаше да дойдем тук.

Олрик се намръщи и въздъхна. Махвайки на Ейдриън да я последва, принцесата пристъпи в странноприемницата. Посрещна ги проблясваща жълта светлина и топъл въздух, ухаещ на мазнина и дим. Някакъв петнист помияр дотича до тях, опитващ се да им оближе ръцете. Ейдриън му пресече пътя към Ариста. Позволи кучето да опре предни лапи в бедрата му и го зачеса зад ушите, при което животното изплези език.

Кръчмата беше почти празна, само край камината се бяха свили двама — толкова различно от първото ѝ посещение. Взираше се към мястото, близо до средата на помещението, където някога един огненоглав младеж бе омайвал присъстващите.

Това беше мястото. Тук видях Емъри за пръв път.

Преди не бе мислила за това, но тази мисъл правеше помещението свято за нея. Усети ръка върху рамото си. Ейдриън я стисна леко.

Зърна Айърс зад бара да мие чаши. Носеше същата престилка с май същите петна. Не се беше бръснал ден или два, косата му бе разчорлена, а лицето влажно.

— Какво мога да направя за вас? — попита той, когато те се приближиха към него. Кучето просеше с лапи още внимание от Ейдриън.

— Бихме искали стаи — Ариста преброи на пръсти. — Ние сме петнадесет, значи може би четири? Стаите ви побират ли четирима?

— Да, обаче се плаща на двойка.

— Тогава искам седем стаи. Момчетата ще могат да спят в една стая. Имате ли свободни?

— Има, има. Само мишките са тук. Всички, дето се връщаха от празника, се източиха още преди седмици. Сега никой не пътува. Няма нужда да… — той замлъкна, вглеждайки се по-настойчиво в Ариста. Тесните му очички започнаха да се разширяват. — Вий не сте ли… вие сте… нали? Къде бяхте?

Засрамена, тя погледна към Ейдриън. Надяваше се да избегне това.

— Просто ще искаме стаи.

— Велики Мар! Наистина сте вие! — рече той, достатъчно високо, за да привлече вниманието на седналите край огъня. — Всички казваха, че сте умрели.

— Почти. Обаче на студа чакат хора. Можем ли да получим стаите? И имаме коне, които…

— Джими! Джими! Довлечи си задника, хлапе!

Луничаво момче, гърчаво като някой Диамант, притича от кухнята със сепнато изражение.

— Вън има коне. Заеми се.

Момчето кимна. Докато пристъпваше край Айърс, гостилничарят прошепна нещо в ухото му. Хлапето погледна към Ариста и устата му се отвори, сякаш някой бе прикачил тежест към брадичката му. Миг по-късно вече търчеше.