Читать «Персепликуис» онлайн - страница 266

Със залеза започнаха да се появяват светлини по прозорците на „двореца“ — семпла сграда с тридесет стаи. Тя бе първата от джуджешките постройки и бе предназначена за прислугата. Засега в нея се помещаваше имперското правителство.

На стъпалата ѝ, които бяха широки и разкриваха прекрасна гледка, се бе събрала малка групичка, която наблюдаваше залеза и приближаването на имперската каляска.

— Наистина става отлично — обърна се Ейдриън към джуджето, докато стоеше, прегръщайки Ариста. Той беше облечен в мека туника, а тя в удобна синя ленена рокля. — Трудно е да си представя, че само преди четири месеца се бих тук.

Сега изчистената земя разкриваше площи, където постройки щяха да бъдат построени отчасти в хълма. Огромни каменни блокове оформяха ъглите край бъдещи стени, пътища и алеи. Повечето бяха правоъгълни, но имаше осмоъгълни и дори изцяло кръгли. А имаше и такива, които не подлежаха на описание, докарвайки удивление.

— Красиво е — каза Ариста.

— Ба! Още нищо не сте видели! — изсумтя Магнус. Потупа се по челото. — Само ако можехте да надникнете какво има тук, тогава щяхте да го оцените. Този град ще посрами оня отдолу.

Той зарея поглед.

— Ще отнеме време — години, вероятно десетилетия… Но да, ще бъде красиво.

Вечерният летен ветрец довя кикота на децата, докато Али и Мърси преследваха светулки по склона, недалеч от зелениката, където пет момчета бяха прекарали дни в палатка, която наричаха Бърлогата.

Каретата спря и белоперукестият канцлер Нимбус слезе от нея. Бе облечен в обичайните си крещящи цветове, а на врата му висеше тежката златна верига, оказваща длъжността му. Усмихна се на Амилия и Модина, покланяйки се дълбоко.

— Крайно време беше — отбеляза Модина, която се надигаше да го посрещне.

— Простете, Ваше Високопреосвещенство — той се отръска. — Но имаше много за вършене преди духването на последната свещ в Акуеста.

— Колко ще останеш? — запита Амилия.

— Боя се, че няма да е дълго. Дойдох само да видя какво сте започнали и да се сбогувам.

— Не мога да повярвам, че няма да останеш. Не зная как ще се оправям без теб.

— Уви, както казах на Ваше Високопреосвещенство в нашата кореспонденция, време е да продължа напред. Държите нещата под контрол. Нови Персепликуис напредва по план. И двамата знаем, че приех тази длъжност временно. Потеглям утре сутрин.

— Наистина? — запита Амилия. — Толкова скоро? Мислех, че ще останеш поне за няколко дни.

— Страхувам се, че е така, милейди. Сбогувал съм се многократно и зная, че е добре да става кратко.

— Беше чудесен — каза му Модина, стискайки ръката му. — Империята нямаше да оцелее без теб. Всеки поданик ти дължи благодарност.

Нимбус се обърна към Амилия, сочейки към императрицата.

— Свършихме добра работа с нея, нали? Смятам, че дъската наистина помогна.

— Да — съгласи се Амилия и изтича надолу по стълбите, прегръщайки го силно. Целуна го по бузата, с което го сепна. — Благодаря ти. Благодаря за всичко.