Читать «Персепликуис» онлайн - страница 268

— Две от нещата, правели Старата империя тъй силна — тъй единна — каза им Нимбус — са били Цензариума и Тешлорската гилдия. Най-добрите от тях оформяли имперския съвет. Те поддържали ред и можели да управляват в отсъствието на владетел. Докато тези институции не бъдат възстановени — докато магьосниците и рицарите не тръгнат по пътищата, посещавайки далечните губернатори, за да се уверят, че те управляват справедливо, докато не охраняват границите на Калис и Естрендор, империята няма да бъде цялостна или безопасна.

— Представете си какво биха могли да сторят сто Ейдриъновци и сто Аристи — каза им Модина. — И ти — погледна към Майрън. — Трябва ни нов университет. Шеридън изгоря. Няма по-подходящ от теб за подобен проект.

— Но аз… — поде монахът.

— Мисли за това като за по-голям манастир — намеси се Нимбус. — Управление на по-голямо братство. Ще преподаваш философия, инженерни науки, езици — включително елфически — и естествено за Марибор. В стария град могат да бъдат изпратени отряди, които да приберат останалите там книги. Това ще бъдат семената, с които ще посееш знание у онези, които желаят да се учат.

— Ще съберем всички произведения и ще ги обединим в най-голямата библиотека, строена някога — додаде Модина.

— Това звучи добре, но моите братя по расо…

— Ще има достатъчно работа за всички.

— Вече започнах с полагането на основите за скрипториума — каза му Магнус. — Пет пъти по-голям е от онзи в Уиндското абатство.

— А Цензариума? — Ариста погледна към джуджето.

Магнус се усмихна засрамено.

— Стените вече се издигат. Ей там вляво са.

— Значи вече е решено? — запита тя, преструвайки се на разгневена.

— Макар със сигурност никой — умело отвърна Нимбус, — най-малко тук присъстващите, да би могъл да иска нещо повече от двама ви, макар да сте си заслужили дълга почивка, бях убеден, че никой от вас не ще изостави императрицата или империята, за която се сражавахте толкова усилено.

— Къде ще бъде рицарската зала? — попита Ейдриън.

Магнус посочи:

— Срещу Цензариума, разбира се. Точно както в стария град.

— Поне ще бъдем съседи — каза Ейдриън.

— Може да обядваме заедно — ухили му се Ариста.

— А между тях ще е фонтанът със статуята на Олрик, Уайът и Елдън — обясни Модина.

— Е? — попита Ейдриън.

Ариста присви очи и сви устни.

— Заменяш се с нас, нали? — попита тя Нимбус.

— Вие сте семената на новия съвет.

— Поне си честен. Добре — рече тя, сетне погледна към Магнус. — Обаче аз ще бъда тази, която ще украси вътрешността на Цензариума. Виждала съм джуджешкия вкус и той не е благоприятен за Изкуството.

Магнус се намуси и промърмори нещо под носа си.

Вратата на двореца се отвори и Ройс пристъпи навън.

— Ейдриън, знаеш ли къде… — той спря в мига, в който видя Нимбус. По лицето му се изписа шок.