Читать «Персепликуис» онлайн - страница 264

— Простих на Магнус, в името на Марибор.

— Защо?

— Умора, предполагам. Уморих се от убийства — не, не е това. Истинската причина е, че част от мен се замисли какво би казала Гуен. Не мога да си представя тя да иска да убия Магнус — колкото би искала и да накажа елфите за стореното от тях. Тя бе много по-добра от мен, а сега я няма и аз…

Ейдриън стисна рамото му.

— Довери ми се, тя се гордее с теб, друже — даде му секунда, сетне рече с бодър тон. — Как така никога не сме включвали крал и император сред потенциалните кариери? Като се замисли човек, правят на пух и прах разните там винари, актьори и рибари.

— За теб всичко е толкова лесно — отвърна Ройс, обърсвайки очи.

— Просто за мен чашата е винаги пълна наполовина. Как е твоята напоследък?

— Представа нямам. Още не съм свикнал с размера ѝ.

Ейдриън кимна.

— И като стана дума за чаши…

Той повдигна глава, дочувайки звука на цигулка и кавал. Прегърна приятеля си през рамо и го отдръпна от моста.

— Какво ще кажеш за една халба от пивото на Армигил?

— Знаеш, че мразя бира.

— Не съм сигурен, че вареното от нея може да се нарече бира. Мисли за него по-скоро като за… преживяване.

Глава 29

От ясно небе

Изненадващо количество хора оцеляха от нападението над Акуеста и излязоха от подземните си скривалища в един друг свят. Елфите ги нямаше, както и града. Бяха останали само телата на загиналите и руините от някога масивните стени. В последващите седмици времето се стопли, снегът се стопи и хората поеха по пътищата. Мнозина се отправиха на юг или на изток към Колнора, която бе останала непокътната. Родените на север се завърнаха сред пустош, която се заклеха да застроят отново. Малка част останаха в Акуеста, вдигайки камъните и смитайки прахта.

Императрицата се установи в имението на лорд Балдуин. Преместването на правителството отне няколко седмици, но скоро пратеници в имперски униформи плъзнаха по пътищата, носейки новини и заповеди от императрицата.

За ужас на акуестанци, императрицата реши да не се връща. Тя оповести плановете си да построи нов град на хълма Амбертън, който да се нарича Нови Персепликуис, вземайки името на древната имперска столица. Свика всички инженери, каменоделци, дърводелци, пътни работници и мнозина други занаятчии. Тъй като много бяха безработни, а една голяма част — и бездомни, те се стичаха натам. Сред тях имаше и изненадващ брой джуджета, най-голямата група от дребния народ, която се бе повявала от векове. Никой не знаеше откъде изникнаха, но щом пристигнаха, работата закипя и преминаващите край хълма се удивляваха от звуците на чукове в нощта.

Сред хората плъзнаха слухове. Една история настояваше, че не елфите били разрушили Акуеста, а националисти, които пуснали лъжи за тях, за да всеят смут. Дигън Гаунт се сражавал срещу избраника на императрицата, сър Ейдриън, за да се разреши съдбата на империята. Друга мълва твърдеше, че Напаст Ръфъсова се бил вдигнал от гроба и опустошавал наред, дирейки императрицата. Когато я открил в Акуеста, тя го отвела настрана, за да запази хората си, убивайки го отново на върха на хълма. Казваха, че трупът му останал на тайно място, охраняван от пазачи, за да не се съживи отново.