Читать «Персепликуис» онлайн - страница 265

Най-немислимата — и съответно най-популярна — история разказваше за удивителни приключения с чудовища, герои и злодеи. В нея се говореше как елфите нападнали и нищо не можело да ги спре. Но мъдрата императрица изпратила десетима герои в недрата на Елан, за да донесат Релакан от гроба на Новрон. Сред тях бил тешлорът сър Ейдриън, джуджешки принц, с когото те се сприятелили в дълбините, набожен монах, последният жив гигант и добрата чародейка Ариста — чиято зла близначка била Вещицата от Меленгар. Историята мълвеше как храбрият отряд си проправял път през пещери, преплувал сияещите води на подземно море, сражавал се с орди гоблини и убил гиларабрин. Въоръжен с Релакан, сър Ейдриън надвил краля на елфите и спасил империята. Историята непрекъснато се обогатяваше, включвайки и нови образи като крадец, моряк и майстор мечоносец.

От значение бе само това, че императрицата беше невредима и че Амилия Обичната бе с нея. Но не всички новини бяха приветствани, тъй като новите укази обявиха джуджетата и полуелфите за пълноправни граждани на империята. Това породи Пролетните бунтове в Колнора и Вернес, които сър Бректън потуши.

На север кралство Меленгар бе почти изчезнало. Елфите бяха доразрушили пощаденото от имперската инвазия. Младият крал Олрик, който нямаше наследници, не се завърна, сестра му също. След повече от седемстотин години династията на Есендън спря да управлява. Граф Моувин Пикъринг, понастоящем имперски губернатор Пикъринг, пое управлението на провинция Меленгар. Той бе добър и справедлив човек, не след дълго се разнесоха слухове за предстоящата му сватба с лейди Аленда Ланаклин.

Смъртта на Арчибалд Белънтайн остави провинция Чадуик без владетел. Тази празнина бе запълнена, когато императрицата ръкоположи Дигън Гаунт за граф. В речта си тя спомена, че това било не само заслужено, но и подходящо.

С наближаване на Летния фестивал хералди обхождаха всяко кътче на империята, оповестявайки новини за Нови Персепликуис. Първите сгради вече се издигаха на хълма, позволявайки на императрицата да премести двора си. Тя възнамеряваше да използва празника да почете онези, които бяха изложили живота си на риск за империята.

Игрите се проведоха в новооснования град, който все още в голяма степен представляваше разчертани пространства. Хиляди се стекоха с надеждата да зърнат сър Ейдриън или сър Бректън, но никой от двамата не влезе в турнира. Сър Ренуик си спечели голяма слава, поваляйки от коня сър Елгар във финалния двубой.

Но гвоздеят на празненствата бе сватбата на сър Бректън с лейди Амилия на лунна церемония, водена от патриарх Мъртън. В последния ден на празненствата императрицата оповести, че е взела за своя дъщеря полуелфа Али, от този момент известна като принцеса Алиена Новронска.

Честванията продължиха две седмици. Когато всичко свърши, пътищата се изпълниха с коли и каруци на поемащите на дълъг път обратно към дома. Върхът на Амбертън, вече известен като Нови Персепликуис, още веднъж бе изпълнен с ехтене на чукове, длета и триони. По южния склон пасяха овце, а по северния крави.