Читать «Персепликуис» онлайн - страница 258

— Аха! Ковашкият син! — възкликна Лурет в мига, в който видя ясно лицето на Ейдриън. — Дошъл си да си получиш наследството? Или няма вече къде да се криеш? А какви са тия отрепки? — подсмихна се и размаха ръка. — До един престъпници, убеден съм.

Спря за миг, насочвайки поглед към елфите, сетне очите му се върнаха на Ейдриън.

— Довел си ги тук да преспят, а? Мислиш, че можеш да се скриеш сред старите си приятелчета? — посочи към Ройс. — О, и тебе те помня.

Погледна към Ариста.

— Този път няма да бързат толкова да ви приютят, не и след боя, който им хвърлих — насочи поглед към Дънстън, който сведе очи в земята. — Научиха си урока за криенето на бегълци. Време е и вие да научите някои нещица. Арестувайте всички. А тия двамата ги искам във вериги — посочи към Ейдриън и Ройс.

Войниците съумяха да пристъпят само една крачка, когато Ейдриън изтегли мечовете си. Останалите последваха примера му. От лявата му страна Дигън пристъпи напред, а Магнус издигна чук. Отдясно елфите застанаха пред Ройс, карайки го да въздъхне. Дори момчетата изтеглиха кинжали, с изключение на Кайн и Майнс, които не разполагаха с такива, затова свиха юмруци.

Войниците се поколебаха. Лурет забарабани по лъка на седлото.

— Казах да ги арестувате!

Един от войниците близо до Ройс замахна с копие. Най-близкият елф отсече металния връх на острието. Войникът отстъпи назад.

Никой от останалите не помръдна.

Лицето на Лурет се наля с кръв.

— Съпротива при арест! Противопоставяте се на волята на един имперски представител и магистрат на това владение. Настоявам да се предадете незабавно! Предайте се или по силата, дадена ми от самата императрица, ще накарам да ви разстрелят.

Никой не пристъпи напред.

— Не помня да съм ти давала каквото и да е, още по-малко силата да убиваш членове на свитата ми — каза Модина, докато пристъпваше напред.

Лурет заслони очи от залязващото слънце, примижавайки към нея.

— Тази пък коя е сега?

— Не ме разпознаваш? — попита Модина с весел глас. — А пък си толкова бърз да се опреш на името ми. Позволи ми да се представя. Може би това ще освежи паметта ти. Аз съм убийцата на Напаст Ръфъсова, висшата духовница на нифронската църква, Нейно Най-възвишено Високопреосвещенство Модина Новронска.

Тя отметна одеялото.

Неколцина от тълпата ахнаха. Арбър се олюля назад, принуждавайки Дънстън да я хване, а Ейдриън бе сигурен, че чу Армигил да промърморва:

— Чумата да ме тръшне.

Императрицата стоеше в прекрасната си рокля. Тя също носеше дългата черна кадифена мантия с герба на империята, която си бе сложила, преди да излезе напред.

— Това… не е възможно! — промърмори Лурет. — Това е трик. Номер е, казвам ви! Няма да позволя да ме заблудите! Тя е измамница. Лъжкиня. Всички положете оръжие и ще екзекутирам само сина на ковача и другаря му. Противопоставете ми се и ще умрете до един!

В този миг шестимата арбалетчици започнаха да подсмърчат. Замигаха, очите им се насълзиха, сбърчиха носове. Един по един започнаха да кихат, сетне арбалетите им се разтрошиха и болтовете пльоснаха в калта.