Читать «Персепликуис» онлайн - страница 243

— Вече ѝ се наслаждавам! — изкрещя Моуиндули.

— Забравил си толкова много — Майрън въздъхна с очевидно състрадание. — „Мъстта е горчив плод, който оставя неприятния вкус на съжаление“ — патриарх Венлин, Изгубените обръщения към Долимнис, около две хиляди сто тридесет и първа.

— Смяташ се за умничък, нали? — рече Моуиндули.

— „Умни са децата на Феррол, бързи, уверени, мрачна е ориста им“ — Нифрон от Инстария.

— Млъкни, Майрън — изръмжа Ейдриън.

Ариста също видя пламъка в очите на елфа, но Майрън не обръщаше внимание. За нейно облекчение Моуиндули не избухна. Вместо това се изправи и се отдалечи. Телохранителите му го последваха със стола. Трапезата изчезна и пламъците се сведоха до проблясващи въглени.

— Да не си си изгубил ума? — запита Ейдриън.

— Съжалявам — рече монахът.

— Аз не — широко ухилен, Моувин го потупа по гърба. — Ти си новият ми герой.

Глава 27

Предизвикателството

Тромпети оповестиха сивотата на предстоящото утро.

През нощта елфите бяха преобразили върха на хълма Амбертън. На мястото на останките от древни стени и полузаровени колони се издигаха седем огромни шатри с бляскави знамена. Сред мъгливата белота на топящия се сняг ниска стена от калинови клони оформяше арена, осветена от факли със син пламък. Барабани последваха фанфарите, загърмели в заплашителен ритъм — туптенето на един древен народ.

Дигън потръпваше от студа, изглеждайки още по-зле и от вчера. Ейдриън, Ройс и Моувин го наливаха с кафе, което димеше като някаква вълшебна отвара. Гаунт стискаше чашата с две ръце, а течността все така заплашваше да се излее. Ариста бе здраво стъпила сред студената роса. Чакането бе напрегнало всеки мускул в тялото ѝ. Всички изчакваха. Тримата нашепваха последни напътствия в ухото на Гаунт, но като се изключи това, беше тихо. Стояха като камъните на върха, неволни свидетели.

Модина беше с момичетата, приготвяйки се да посрещне изгрева, който можеше да се окаже последен. На няколко крачки от нея стояха момчетата заедно с Магнус и Майрън. Те оформяха редица, идентично застанали със скръстени на гърдите ръце — и всички погледи вперени в Дигън.

Моуиндули изглеждаше спокоен, бе седнал в стола си, протегнал и кръстосал крака, затворил очи, сякаш спи. Останалите елфи обикаляха наоколо на малки групички, говорейки с приглушени, почтителни гласове. Ариста предположи, че за тях това е свещена религиозна церемония. Но за онези от нейната група бе просто ужасяващо.

Тя се обърна, когато чу монсеньор Мъртън да казва:

— Зная, че имаш добра причина.

Първоначално тя си помисли, че говори на нея, но тогава видя, че очите му са насочени нагоре.

— Но трябва да разбереш, че аз съм просто невежият глупак, създаден от теб. Не казвам това като обида, разбира се. И през ум не ми минава. Кой съм аз да съдя твоето творение? Но все пак се надявам, че разговорите ни са ти доставяли удоволствие. Аз съм… ако не друго, то поне забавен, нали, повелителю? Би ли искал да се лишиш от това? Много от нас са забавни, би било жалко да изчезнем. Мислил ли си колко много ще ти липсваме?