Читать «Персепликуис» онлайн - страница 241

— Защо си тук? — попита Ариста.

Моуиндули сякаш едва сега осъзна присъствието им.

— Какво?

— Попитах защо си тук. Не те пускат в лагера на елфите? Още ли си изгнаник?

Моуиндули погледна през рамо.

— Когато стана крал, ще ме приемат. Ще следват волята ми.

Намести се на стола и погали един от подлакътниците. Дизайнът му беше необикновен, но формата беше някак странно позната. Едва когато патриархът помръдна, Ариста осъзна, че е виждала подобни в Авемпарта. Бе си донесъл стола със себе си — не от Акуеста, не от Ерванон, а от вкъщи.

Не е докосвал нищо освен стола.

Представи си как Моуиндули седи в Короносната кула, живеейки в изолация, заобиколен от елфически мебели, стараейки се да се отдели.

Моуиндули погледна към мястото, където седеше Магнус.

— Щях да спазя уговорката ни, джудже. Народът ти отново щеше да има Делгос. Не ми трябва тази скала. Естествено, сега ще трябва да те убия. Що се отнася до останалите, вие ми направихте голяма услуга с донасянето на рога, затова се изкушавам да ви пощадя. Бих могъл да ви направя придворни роби. Ще бъдете великолепна атракция — последните човеци! Срамота само, че умирате толкова бързо, но бих могъл да ви развъдя. Принцесата изглежда достатъчно здрава. Бих могъл да си отгледам малко стадо. Ще изпълнявате номера на пиршествата. О, не бъдете толкова разстроени. По-добре е от смърт.

Чертите на Моувин се втвърдиха и Ариста зърна мускулите на десницата му да се стягат. Хвърли му остър поглед. Той я изгледа не по-малко изострено, но се отпусна.

— Защо си прави труда да създаваш Нова империя — бързо запита Ариста, — само за да я разрушиш?

— Разруших магията на Есрахаддон и освободих гиларабрина от Авемпарта, за да покажа на братята си колко слаб е човешкият свят, да ги окуража да поемат в мига, в който Ули Вермар свърши. Другите се възползваха от ситуацията. А аз се възползвах от грешките на Салдур, Галиен и Етелред, за да започна избиването на мелезите. Макар че думата ми като крал ще бъде неоспорима, убийството дори на онези с капчица елфическа кръв няма да бъде прието добре от поданиците ми. А не мога да позволя тези абоминации да продължат съществуването си. Аз подех идеята, че елфите били роби в Старата империя. Това улесни нещата — толкова е лесно да мразиш онези, които чувстваш за по-низши.

— Толкова си самоуверен — каза Моувин. — Защитата на Феррол е нещо като религиозната благословия. Трябва да попречи на друг — освен Гаунт — да те нарани, нали? Само дето допреди седмица Новрон също беше бог. Оказва се, че това е било лъжа. История, измислена, за да ни контролира. А ако това също е измислица? Ако Феррол, Дром и Марибор са само истории? Ако е така, бих могъл да изтегля меча си и да ти прережа мизерното гърло, спестявайки на всички ни много затруднения.

— Моувин, недей — каза Ариста.

Моуиндули се изкикоти.