Читать «Персепликуис» онлайн - страница 22

Принцесата на Меленгар пристъпваше от крак на крак, кършейки ръце пред себе си. Робата ѝ бе тъмносиня. Плъзна поглед по Ейдриън, Амилия и дори Джерълд, застанал сковано край вратата. Когато очите ѝ отново се върнаха на Модина, Ариста рече:

— Струва ми се, че зная как да спрем елфите.

* * *

Ейдриън тъкмо бе слязъл на третия етаж, където неколцина хора се прибираха по стаите си след утихването на виковете. Зърна Дигън Гаунт. Бившият лидер на националистите стоеше по нощна риза и надничаше нагоре с едновременно любопитно и раздразнено изражение. Ейдриън го виждаше за пръв път след освобождаването им от затвора. Вратът и носът му бяха тесни, а устните толкова тънки, че почти възникваше съмнение за съществуването им. По челото му имаше гънки, а линиите около очите му говореха за труден живот. По стойката му Ейдриън можеше да види, че той не се чувства удобно в собствената си кожа. Имаше занесен поглед, двудневна брада и щръкнал кичур коса. Ако трябваше да гадае, Ейдриън щеше да го определи като невзрачен поет. Изобщо не приличаше на имперски наследник.

— Какво става там? — запита Гаунт някакъв преминаващ прислужник.

— Някой искаше да види императрицата, сър. Вече приключи.

Гаунт не изглеждаше убеден.

Ейдриън не възнамеряваше да се срещнат точно така. Изчакваше, давайки и на двама им време да се възстановят. Сетне отлагаше срещата заради нерви. Искаше тя да протече добре, да бъде идеална. Сега ситуацията далеч не бе такава, но ето че стояха лице в лице и не можеше да се отдалечи.

— Привет, господин Гаунт. Аз съм Ейдриън Блекуотър — рече той, покланяйки се.

Поздравът на Гаунт бе придружен от сбърчен нос, сякаш подушил нещо лошо. Критично огледа Ейдриън, сетне се намръщи.

— Мислех, че ще си по-висок.

— Съжалявам — извини се Ейдриън.

— Предполага се, че ще си мой слуга, нали? — попита Дигън. Започна да обикаля около Ейдриън в бавни, мързеливи кръгове, намръщил вежди.

— Всъщност съм твой телохранител.

— Колко се очаква да ти плащам за тази привилегия?

— Не искам пари.

— Не? А какво тогава? Искаш да те направя херцог или нещо от сорта? Затова ли си тук? Хората изникват от нищото, когато имаш пари и власт. Така де, аз изобщо не те познавам, а ти идваш и молиш за привилегии, още преди да съм станал император.

— Не става дума за това. Ти си Наследникът на Новрон, а аз съм Пазител на Наследника, точно както баща ми преди това. Това е… традиция.

— Аха — Гаунт стоеше прегърбен, засмукал устни за миг, преди да ръгне малкия си пръст в устата, ползвайки го като клечка за зъби. След няколко минути се отказа от усилията си да улови остатъка от храна. — Добре, ето какво не разбирам. Аз съм наследникът. Това ме прави глава на империята и глава на църквата. Дори съм отчасти бог, ако съм схванал правилно — пра-пра-правнук на Марибор или някаква си вещица, или каквото е там. Ако ще съм император и ще си имам цял дворец пазачи и армия, които да ме пазят, за какво си ми ти?

Ейдриън не каза нищо. Не знаеше какво да каже. Гаунт беше прав. Ролята му на телохранител имаше значение само докато наследникът се криеше.