Читать «Персепликуис» онлайн - страница 20

Най-сетне Ариста разбра къде се намираше и какво вижда.

Това е. Това бе моят дом. Иди там, копай, намери гроба, донеси рога. Стори го, Ариста. Трябва! Няма време! Всички ще умрат! Всички ще умрат! ВСИЧКИ ЩЕ…

Ариста се събуди с писъци.

Глава 3

Тъмници

— Махни се от пътя ми! — викна Ейдриън, гласът му отекнал по коридора. Стоеше само на няколко фута от стражника. Двамата пазачи от другия край на коридора дотичаха. Чу дрънченето на ризниците им, празните ножници ги удряха по бедрата. И двамата спряха на един размах от него.

— Това е тешлорът — предупреди шепнешком единият. Запречилият вратата войник не отстъпваше. Ейдриън усещаше напрежението, страхът и неувереността, но също така и лоялността, която го караше да отстоява позицията си. По принцип уважаваше подобни качества, но не и сега. Мъжът представляваше пречка.

Зад него изскърца врата.

— Какво става? — запита сънен женски глас.

Ейдриън погледна натам. Беше Амилия. Тя пристъпи напред, като потърка очи и се замъчи да привърже робата си.

— Трябва да говоря с императрицата — изръмжа той. — Кажете им да отстъпят.

— Посред нощ е! — възкликна шепнешком тя. — Не можете да я видите. Ако искате, ще уредя среща сутринта, но трябва да ви предупредя, че Нейно Високопреосвещенство е много заета. Новините…

Ейдриън хвана дръжките на мечовете си. Тримата войници се напрегнаха и всички, без постовия пред вратата, отстъпиха крачка назад. Мъжът пред него постави ръка на оръжието си, но не го изтегли.

Хладнокръвен е, помисли си Ейдриън и пристъпи още по-близо. Носовете им едва не се докосваха.

— Махни се от пътя ми.

— Ейдриън? Какво правиш? — този път разнеслият се глас принадлежеше на Ариста.

— Отивам на аудиенция при императрицата — процеди той през зъби. Извърна глава и видя принцесата да напуска стълбището. Както винаги в последно време, носеше Есрахаддоновата роба, понастоящем приела убит син цвят, отразяваща светлината на факлите по стените. — Заключили са го. Дори не ме пускат да го видя — каза ѝ Ейдриън.

— Ройс?

— Не искаше да отвлича императрицата, но щеше да направи всичко, за да си върне Гуен. Трябва да му дадат медал за убийството на Салдур и Мерик — Ейдриън въздъхна. — Гуен умря в ръцете му и той не мислеше ясно. Изобщо не е искал да нарани Модина. Открих, че го държат в северната кула. Не мисля, че тя изобщо знае. Така че ще ѝ кажа. Не се опитвайте да ме спрете.

— Няма да го сторя — каза Ариста. — Аз също трябва да я видя.

— За какво?

Принцесата изглеждаше неловко.

— Сънувах кошмар.

— Какво?

— Никой няма да вижда императрицата тази нощ! — заяви твърдо Амилия. Още шестима войници се появиха, тичайки към тях. — Ако трябва, ще вдигна цялата стража!

Ейдриън погледна към секретарката.