Читать «Персепликуис» онлайн - страница 174

— Значи не се е шегувал, когато казваше, че с ръце го бивало повече — отбеляза Ройс.

— А хората? — попита Моувин.

— Чествали са годишнина от основаването. Градът е бил изпълнен с хора — сановници, рицари, цензари… убил е всички.

— Естествено! — изкрещя с все сили Траник. — Нима мислиш, че църквата лъже? Есрахаддон разруши империята.

— Не — рече тя. — Опитвал се е да я спаси. Патриарх Венлин е предал императора. Той е бил зад всичко. Някак е убедил цензарите и тешлорите да се присъединят към него. Искал е да свали императора, да го убие и унищожи цялото му семейство. Смятам, че е възнамерявал да се възкачи на престола. Но Есрахаддон го е спрял. Спасил е Неврик, сина на императора, сетне е разрушил града. Смятам, че се е опитвал да убие всички заговорници, буквално смачквайки враговете на Неврик с един удар. Очаквал е да умре заедно с тях.

— Но Есрахаддон е оцелял — каза Ейдриън.

— Както и Венлин — додаде тя. — Не зная как. Може би Йолрик… или не, Венлин може да е сторил нещо — някакво заклинание.

— Патриархът е бил магьосник? — поинтересува се Ейдриън.

Тя кимна.

— И то много могъщ. По-могъщ от Есрахаддон.

— Това е светотатство! — рече обвинително Траник, задавяйки се от дълъг пристъп на кашлица, който го остави без сили.

— Бил е толкова могъщ, че Есрахаддон не е искал да се сражава с него. Знаел е, че ще загуби, а Есра е бил в състояние да разруши целия град и почти всички в него.

Ариста спря и обърна глава в посоката, от която бяха дошли.

— Всички са били навън, по улиците. Имало е някакъв парад. Пеели, ликували, яли лакомства, танцували, пиели Трепети, наслаждавали се на пролетта — сетне всичко свършило.

— Все още усещам струните, които Есрахаддон е използвал. Дълбоки струни, като онези, които докоснах на кораба, преди да ме удариш. Едва се допрях до тях, но Есрахаддон е свирил силно. Сърцето му се е късало, докато го е вършел. В града е живеела жена, която е обичал, за която е планирал да се ожени. Не е имал време да я изведе.

Става дума за нещо по-голямо от загубата ти! По-голямо от загубата на стотици крале и хиляди бащи. Нима мислиш, че ми е било приятно? Забравяш, че аз също изгубих живота си. Имах родители, приятели и…

Сега Ариста знаеше какво бе останало неизречено в онази последна тяхна среща в Ратибор. Ръката ѝ докосна робата, докато принцесата си припомняше как се бе отнесла с него. Нямаше си и представа.

В качеството си на магьосник трябва да забравиш за личните облаги и мъстта. Задължени сме да не търсим признание, богатство или слава. Магьосникът трябва да работи за общото благо — и саможертвите са винаги необходими.

Тя се взираше в пода, припомняйки си съня и спомените от миналото, чувствайки тъга и празнота. Край нея Ейдриън затананика и тихо запя думите на старата песен:

Балът спрян е, градски крах, пролетта умря сред прах. Мрак очи им гъделичка, смърт видя ги, пад стеничка. Древен камък на баира, стари спомени съзира. Нявга център, нявга всичко, веч изгубен, пад стеничка.