Читать «Персепликуис» онлайн - страница 169

— И това не те притеснява? — попита Ръсел.

— Че защо? Али е сладко малко момиче. Двете се привързахме една към друга. Нали? — Модина прибра един немирен кичур зад заостреното ухо.

Момичето кимна и се усмихна.

— С баща ѝ може да се скараме за нея, когато той се върне — императрицата се усмихна и на двете. — Къде сте били, пакостнички такива?

— В кухнята, играехме си с Ред.

Модина повдигна вежда.

— С мистър Рингс?

— Те се спогаждат — каза Мърси. — Макар че…

— Какво?

Мърси се поколеба, така че Али пристъпи напред.

— Мърси се опитва да накара Ред да носи мистър Рингс на гърба си. Не се разви добре. Господин Тинли ни изгони, след като Ред събори едни тенджери.

Модина подбели очи.

— Вие сте двойка чудовища.

Лина заплака и прегърна Ръсел, който я погали.

— Какво има? — попита императрицата, отивайки до жената.

— О, нищо — отговори вместо нея съпругът ѝ. — Момичетата… Липсват ѝ близначките. Едва не изгубихме и Тад, нали така, момче?

Тад, който все още стоеше на прозореца, се обърна и кимна. Не бе казал и дума. Тадеус Ботуик, когото Модина помнеше, никога не бе от мълчаливите.

— Оцеляхме всички онези кошмарни нощи в Далгрен — каза Лина, хленчейки. — Но животът в Олбърн уби двете ми момичета и сега… сега…

— Всичко ще бъде наред — каза ѝ Модина. — Ще се погрижа за това.

Ръсел я погледна, кимайки оценяващо.

— Одрала си кожата на баща си. Терън щеше да се гордее с теб, Тракия. Много щеше да се гордее.

* * *

Ренуик си нямаше представа какво да прави. Трети пореден ден бе объркан. Искаше да се върне в Амбертън, но императрицата му забрани. Елфическата армия вече щеше да се намира между тях. Опита се да възобнови задълженията си на паж, за да открие, че вече не заема тази длъжност, отново по заповед на императрицата. Очевидно нямаше възложени му задължения.

Носеше нова туника, много по-хубава от всички, които бе имал досега. Хранеше се с великолепни гозби и спеше точно под сър Елгар, срещу сър Гилбърт от Лайл, в двуетажно легло в рицарските помещения.

— Скоро ще имаш предостатъчно работа, хлапе — каза му Елгар. Двамата със сър Гилбърт играеха шах и последният печелеше партията с лекота. — Когато елфите пристигнат, ще си заработиш надницата.

— Носейки кофи с вода до портата за войниците — каза мрачно Ренуик.

— Вода? — попита Елгар. — Това е работа за пажовете.

— Аз съм паж.

— Ха! В легло на паж ли спиш? А тази туника на паж ли е? Храната на паж ли ядеш? Ринеш конюшните? Бил си паж, но сега императрицата ти е хвърлила око.

— Какво означава това?

— Означава, че тя е благосклонна към теб и че няма да мъкнеш вода.

— Но какво…

— Можеш ли да въртиш острие, момче? — попита Гилбърт, докато преместваше пешка напред, карайки Елгар да се разшава неспокойно на стола.

— Така мисля.

— Мислиш?

— Сър Молнес не ми позволяваше…

— Молнес? Молнес беше идиот — изръмжа Елгар.

— Вероятно и затова си строши врата — рече Гилбърт.

— Беше пил — изтъкна Ренуик.

— Беше идиот — повтори Елгар.

— Няма значение — каза Гилбърт. — Почне ли битката, ще се нуждаем от всеки годен мъж. Вчера може да си бил и паж, но утре ще бъдеш войник. И с благоразположението на императрицата — бий се добре и можеш да станеш рицар.