Читать «Персепликуис» онлайн - страница 163

— Заключено? — попита Ейдриън.

Ройс кимна, докато ръцете му си играеха по повърхността на вратата.

— Колко време си тук?

Крадецът сви рамене:

— Няколко часа.

— Няма ключалка?

— Заключена е отвътре.

— Отвътре? Страшничко. Откога мъртъвците се заключват, след като умрат?

— Вътре има нещо живо — каза Ройс. — Чувам го.

По гърба на Ейдриън полазиха тръпки, докато боецът прехвърляше през ума си възможните варианти. Кой знае какво бяха оставили древните, за да пазят кралете си: призраци, привидения, немъртви, каменни големи?

— И не можеш да отвориш вратата?

— Още не съм открил как.

— Пробва ли да почукаш?

Ройс невярващо го изгледа през рамо.

— С какво щеше да навреди?

Изражението на крадеца се успокои. Той се замисли за миг, сетне сви рамене. Отстъпи назад и махна към вратата.

— Заповядай.

Боецът изтегли късия си меч и три пъти почука по вратата с дръжката. Зачакаха. Нищо. Почука още три пъти.

— Струваше си да…

Със стържене се отмести резе. Тишина. Изщракване, сетне отместване на още едно резе. Каменната плоча се разтърси.

Двамата се спогледаха нервно. Ейдриън подаде фенера на Ройс и изтегли дългия си меч. Ройс бутна вратата и тя се отвори навътре.

Беше тъмно и Ейдриън издигна фенера с лявата си ръка, като протегна меча си напред. Светлината разкри малка квадратна стая със сводест таван. В центъра се издигаше безглава статуя. Стените бяха изпълнени с дупки, запълнени със свитъци, някои от които бяха скъсани на парченца. В другия край имаше още една каменна врата, здраво залостена с големи резета. По пода имаше глинени гърнета, дрехи, одеяла и стопените останки от свещи. Недалеч от вратата единственият обитател на стаята тъкмо сядаше обратно на одеялото си. Когато той се обърна, Ейдриън го разпозна моментално.

— Траник? — смаяно рече той.

Страж Доувин Траник се движеше бавно, болезнено. Беше много слаб. По принцип бледното му лице сега бе изпосталяло и призрачно бледо. Тъмната му коса, винаги тъй изрядно сресана назад, сега висеше в безпорядък над лицето му. Някога тънкият мустак и оформената брадица бяха прераснали в безформена брада. Все още носеше червена и черна коприна, която обаче бе само бледа сянка на някогашната си слава — раздърпана и разкъсана.

Стражът успя да се усмихне слабо, когато ги разпозна през присвитите си очи.

— Колко отвратително точно вие да ме намерите — погледът му се спря върху Ройс. — Дойде да си отмъстиш най-сетне, елфе?

Ройс пристъпи напред. Погледна към Траник, сетне хвърли бърз поглед из стаята.

— Как бих могъл да надмина това? Погребан жив в каменна гробница. Съжалявам само, че не е мое дело.

— Какво се случи? — попита Ейдриън.

Траник се закашля. Звукът бе неприятен, сякаш нещо раздираше гърдите му отвътре. Той се приведе, опитвайки се да си поеме дъх.

— Булард спря да говори — старецът беше пречка и го оставихме в библиотеката. Леви… Леви бе убит. Бърни избяга… дезертира.

Траник се премести неловко. Тогава Ейдриън зърна окървавена превръзка на лявото му бедро.