Читать «Персепликуис» онлайн - страница 162

— Тя е добре! Видя ли? Оглежда се! — изкрещя Моувин.

— Чувате ли ме? — попита Ейдриън.

Тя опита, но не можа да заговори. Успя само да кимне леко. Тогава погледът ѝ попадна върху Олрик.

— Мъртъв е — тъжно ѝ каза Ейдриън.

Тя отново съумя да кимне.

— Сигурна ли сте, че сте добре? — попита боецът.

— Много… уморена — прошепна тя. Очите ѝ се затвориха и принцесата заспа.

* * *

Докато Ариста и Гаунт спяха, Ейдриън се зае с Моувин. Страната на графа бе подгизнала от кръв. Острие бе пронизало месото над лакътя му. Пикъринг бе притискал раната с ръце без да се оплаква и вниманието на Ейдриън бе привлечено едва когато Моувин се олюля.

Ейдриън и Магнус зашиха раната, докато Майрън държеше фенера. Боецът бе принуден да натиска мускула, докато шие, но Моувин не издаде нито звук и скоро припадна. Когато приключиха, Ейдриън превърза ръката му. Справиха се добре, кървенето спря. Моувин щеше да се оправи, макар че лявата му ръка вече нямаше да бъде силна колкото преди. Боецът провери крака на Гаунт и смени и неговите превръзки. Сетне, сред гробната тишина, на слабата светлина на фенера, всички заспаха.

Събуждайки се, Ейдриън усещаше всяко ожулване, прорез, драскотина и разтегнат мускул. Край него гореше фенер и на светлината му той намери меха си. Лежаха сред тесния коридор, проснати сред мръсотията и кръвта като купчина трупове след битка. Отпи малка глътка да си изжабури устата и установи, че Ройс го няма.

Повдигна фенера и погледна към грамадата отломки, издигнала се на мястото на стълбите. Пътят бе запречен от няколко тона камъни.

— Е, предполагам не си поел насам — прошепна на себе си.

Обръщайки се, забеляза, че коридорът рязко свива наляво. По стените различи бледи изображения, изсечени в полирания камък. Те разказваха история. В началото на коридора имаше странна сцена: група мъже пътуваха към събрание в гора, където владетел седеше на трон, приличащ на част от дърво, но никой от мъжете нямаше глава — бяха изчегъртани. В следващата сцена кралят на дървесния трон се сражаваше с един от мъжете — отново нямаше глави.

Ейдриън вдигна фенера и избърса прахта, вглеждайки се по-отблизо в изображенията на сражаващите се. Връхчетата на пръстите му проследиха оръжията в ръцете им — странни извити пръти с няколко остриета. Никога не бе срещал подобни оръжия, но ги разпознаваше. Можеше да си представи тежестта им, в какъв захват щяха да ги обгърнат ръцете му, как да замахне с долното острие, така че горните две да разсекат въздуха. Баща му го бе научил да използва и това оръжие с дръжка, чието название не знаеше.

В следващата сцена кралят беше победител. Покланяха му се всички, без един. Той стоеше настрана заедно с онези, които бяха пътували заедно с него, държейки тялото на поваления боец. Пак нямаше глави — всяка бе внимателно изчегъртана. По земята лежаха парченца отчупен камък и прах.

Ейдриън откри Ройс в края на коридора, застанал пред затворена и заплашителна на вид каменна врата.