Читать «Персепликуис» онлайн - страница 156

— Обердази? — обърна се Ариста към Ейдриън, докато двамата вървяха накрая. — Споменавал си ги и преди, когато бяхме в Хинтиндар, ако не се лъжа. Каза, че те били шамани, които използват гоблинска магия.

— Малки отрепчици.

— Какво беше онова нещо, което те правеха?

— Нямам представа, но беше от огън и растеше.

— Усещах нещо, нещо да нарушава ритъма ми, разкъсвайки моята последователност, връзката ми. Никога не се беше случвало преди. Не знаех какво да правя.

— Смятам, че се справихте отлично — каза ѝ той. — И го контролирахте много добре, този път изобщо не ви изгубихме.

В слабата светлина успя да разчете малка усмивка по лицето ѝ.

— Да, овладях го по-добре, нали? Ти помогна. Усещах те близо до себе си, топло сияние, към което можех да се придържам, котва, която да ме крепи.

— Вероятно просто сте се страхували, че ще ви ударя отново.

По коридора зад тях отекна гръмовен бумтеж. Земята под краката им се разтърси и от стените се посипа прах.

— Лошо — рече Ейдриън.

— Продължаваме все надолу, нали? Онази гробница е на дъното? — чу да пита Ройс.

— Да — отговори Майрън. — Имперската крипта е на най-долното ниво. Всъщност дворецът е построен над гроба на Новрон като светилище, което да пази паметта му. Много по-късно е бил използван като палат.

Достигнаха ново стълбище и се спуснаха и по него. Магнус ръмжеше с всеки подскок. Тук коридорите вече бяха по-малки и по-тесни, таваните бяха по-ниски. Трябваше да се движат по един, от което Гаунт не беше особено доволен. Изправиха се пред разклон с три възможни пътя. Пред тях се издигаха три статуи на брадати мъже с щитове.

— Накъде? — обърна се Ройс към монаха.

— Тук картата бе откъсната — извини се Майрън. — Следваше само празно поле.

— Чудесно — каза крадецът.

— Но трябва да сме близо. Нямаше много място, така че трябва да… Вижте! — той посочи към стената на десния коридор, където бяха издраскани инициалите ЕХ.

— Да се надяваме, че Гхазел не могат да четат — рече Ройс, поемайки напред.

— Не им трябва… могат да надушват — обясни Ейдриън.

Търчаха с всички сили, следвайки поклащащия се фенер. Зад тях звуците на преследване ставаха по-силни, тъй като гоблините скъсяваха преднината. Подминаваха врати от двете страни на коридора, които Ройс игнорираше, продължавайки да бяга право напред. Някои бяха открехнати. Ейдриън се опитваше да надникне вътре, но беше твърде мрачно, за да се види нещо.

Загърмяха барабани, зовът на рог се носеше по каменните коридори. Гаунт отново бе започнал да кърви. Ейдриън виждаше тъмни капчици по пода. Ако Гхазел имаха затруднения преди, вече щяха да ги следват без проблеми.

Отново спряха, този път пред двойно разклонение. В центъра му стоеше голяма каменна врата край маса от същия материал. В арката ѝ бяха издълбани букви.

— Майрън, преведи — заповяда Ройс.

— Това е — развълнувано рече той. — „Стъпвайте леко, със страх и почит, всички вие, що прекрачвате този праг, че тук почиват императорите на Елан, покорители на света.“

Ройс се замъчи да отвори. Ейдриън и Моувин му помогнаха. Заедно успяха да издърпат тежкия камък, стържене съпроводи усилията им.