Читать «Персепликуис» онлайн - страница 155

— Ариста! — той се обърна и се втурна напред, само за да падне.

Прелитайки десет фута, той се стовари до нея. Двамата се намираха в коридор, осветен от фенера в ръката на Майрън.

— Добре ли сте? — попита ги Ройс. — Падането си е изненадващо.

— Съжалявам — каза принцесата, разтривайки гърба си. — Не можах да ги удържа. Нещо се бореше с мен, нещо, което не бях усещала преди. Друга сила.

— Всичко е наред — каза ѝ Ейдриън. — Справихте се добре. Вътре сме.

— Така ли? — попита Ариста, оглеждайки се изненадана.

— А как ще излезем? — попита Гаунт.

— Точно сега бих бил по-притеснен дали гоблините ще ни последват — каза му Ейдриън. — Тесният проход ще ги забави, но те ще дойдат.

— Говори вървешком — рече Ройс. — Или тичешком, стига да можеш. Дай фенера, Майрън. Не искам да попадам на още дупки.

— Бихме могли да ги причакаме и да ги избием — предложи Моувин на Ейдриън.

— Силите ни ще свършат, преди на тях да свършат бойците — отвърна Ейдриън. — Има и друго — онова нещо, което обердазите направиха.

— Нещо? — попита принцесата.

Втурнаха се по коридора, водени от Ройс, който държеше фенера високо. От двете страни се издигаха стени от бял мрамор, а подът беше украсен с красива мозайка.

— Не предполагам, че си видял карта и на този дворец — каза крадецът на Майрън.

— Всъщност съм, но беше много стара, липсваха части.

— По-добре е от нищо. Някаква представа къде сме?

— Още не.

Първоначално Ейдриън смяташе, че са попаднали в стая — огромна зала, ако се съдеше по размера ѝ, но скоро стана ясно, че се намират в коридор, много по-огромен от всеки, който Ейдриън бе виждал досега. От двете страни се издигаха брони, подобни на онази, която откри в стаята на Джериш. По стените бяха изобразени релефни изображения на хора, батални сцени, сцени на възпоминания. И отрядът притичваше край застиналите частици минало.

Ейдриън видя дълга поредица от коронясвания на фона на града, всяка следваща сцена бе по-малко пищна от предната. Две неща му направиха впечатление. Първо — във всяка картина главата на владетеля бе умишлено изчегъртана от стената. А второто бе, че във всяко изображение, макар тълпата винаги да изглеждаше различна, неизменно присъстваше една и съща фигура — висок, слаб мъж, застанал на преден фон във всяка сцена. И макар в бледата светлина на фенера да беше трудно да се определи, Ейдриън бе сигурен, че е виждал мъжа преди.

Стигнаха до кръстато разклонение. Вляво се издигаше огромна пететажна врата, изработена от чисто злато и гравирана с такива геометрични украшения, че от всички пътешественици се отрониха звуци на възхита.

— Имперската тронна зала — каза Майрън. — Тук някога е седял владетелят на света.

— Тогава знаеш къде сме? — попита крадецът.

Монахът кимна, оглеждайки стените.

— Да, така мисля.

— Накъде са криптите?

Майрън се поколеба, затваряйки очи за миг.

— Насам — той посочи напред. — След две врати слизаме наляво по стълбището.

Бързо достигнаха въпросното и Ройс ги поведе надолу. Гаунт ръмжеше, подскачайки на един крак, обгърнал монаха с една ръка, а другата вкопчил във въжето около кръста му.